Замислих се: ако се окаже, че има връзка между изчезването на Катърин Демитър и Сони Ферара, то тя определено е загазила. При това, ако пък Сони стои зад убийството на Дебелият Оли, съвсем ясно става, че напълно е откачил.
— Ще ви отделя няколко дни — отвърнах. — Като услуга. Да поговорим за хонорара…
Но тя вече пишеше чек. Оказа се, че е от личната й сметка, не от тази на фондацията.
— Ето, заповядайте — аванс от три хиляди долара, тук е и картичката ми. Частният ми телефон е на гърба.
Премести леко стола си към мен.
— Сега какво друго ви интересува? Питайте.
Същата вечер похапнах в едно заведение на име „Ривър“ — на „Амстердам авеню“, близо до 70-а улица. Готвят супер телешко; всъщност най-добрата виетнамска кухня в града. Освен това всички от обслужващия персонал се движат тихо, като призраци — сякаш ви обслужват невидими шепнещи сенки или кротък ветрец полъхва край вас. Чудно! На маса недалеч от мен двама млади си шепнеха влюбено. Бяха си сплели пръстите и се гледаха в очите, стискаха си ръцете, мачкаха и галеха дланите, сякаш не можеха да почакат мъничко. Бе много еротично, като че вече се любеха. Мина келнерка, усмихна ми се многозначително, когато зърна, че ги гледам.
ШЕСТА ГЛАВА
Същия ден след посещението при Айсобел Бартън трябваше да отида и в съда във връзка със застрахователно дело. Електротехник съдеше телефонна фирма за телесни повреди; бе паднал в работно време в някаква дупка на пътя и вече не можел да върши същата работа, а имаше договор с компанията.
Може би бе пострадал физически, но пък се оказа, че все още е в състояние да вдигне триста кила. Бе го направил на състезание в един гимнастически салон в Бостън, за да спечели немалката парична награда. Бях там в този славен за него миг и го снимах с портативна камера марка „Панасоник“. Застрахователната компания на фирмата пък представи снимките пред съда, а съдията отложи делото с една седмица. Дори не се наложи да се явявам като свидетел. Излязох, пих кафе в един фургон, прочетох вестника. После потеглих за стария салон на Пит Хейс в Трибека.
Знаех, че понякога Стивън Бартън ходи там да си поддържа формата. Мислех си, че има голяма вероятност той да ми отговори на някои въпроси: например защо е изчезнала приятелката му и къде се намира. Спомнях си младия Бартън смътно: бе едър, добре сложен, скандинавски тип младеж, мускулите му прекомерно изразени от употреба на стероиди.
Бе на двадесетина години, но съчетанието от физическо натоварване в салона и подлагането на изкуствени слънчеви бани за тен му бяха съсипали кожата — лицето му вече изглеждаше като стари обувки, самият той — поне с десет години по-стар.
Районът на Трибека бе станал доста моден напоследък. Старите сгради там, строени преди много, много години с истинска зидария и чугунена конструкция за здравина, бяха много просторни и привличаха както художници, търсещи мансарди и големи тавански помещения за ателиета, така и богатите адвокати от „Уолстрийт“. И малко по малко спортният фитнесцентър на Пит се бе замогнал, за да се превърне в писък на модата. Сега мнозина го посещаваха само заради славата на района. Помещаваше се в стар гимнастически салон с дъсчен под, мит навремето с вода и дървени трици; старите огледала и палмите в големи саксии си стояха. Пит бе добавил бар, където сервираха само плодови напитки. Кощунство, знаете.
В днешно време там можете да видите тъпоглавци с тела на динозаври, но и сериозни спортисти, които тренират рамо до рамо с шкембести счетоводители на богати фирми, а и привлекателни бизнесдами с клетъчни телефони и костюми за по две-три хиляди долара парчето.
На вратата имаше голяма табела, която рекламираше нещо, наречено „спининг“. От обясненията разбрах, че става дума да въртиш педалите на стационарно колело цял час, докато се изпотиш като кон и естествено превъртиш тотално. Помислих си, че преди десетина години редовните клиенти на Пит биха изпочупили уредите и разрушили салона, ако само знаеха какво ги очаква.
Готина блондинка с пълноценно тяло и трико, колкото носна кърпичка, ме въведе в офиса на Пит — последния бастион на бившия гимнастически салон. Тук времето бе спряло, традицията — запазена. По стените висяха стари плакати от истински състезания по вдигане на тежести. На един се кипреше Господин Вселена, на друг — самият Пит, после — прочути спортисти като Джим Рийвс и Джо Уайдър, дори и кеч борецът Хълк Хоугън. Награди от състезания по културизъм стояха в остъклен шкаф, а зад очуканото бюро се мъдреше лично Пит — с поувиснали на тези години мускули, но с все така едра, мощна, вдъхваща респект фигура. Косата му бе прошарена, подстригана късо в канадска ливада, като на морски пехотинец. Шест години бях тренирал тук; това естествено бе преди да ме направят детектив, когато започна и саморазрушението ми.