Пит се изправи и ми кимна. Бе сложил ръце в джобовете, носеше горнището на свободно увиснал и широк анцуг. Но и то не можеше да прикрие гигантските му рамене и бицепси.
— Отдавна не си идвал — рече. — Съжалявам за случилото се с… — думите му увиснаха във въздуха. Пит не бе по големите приказки. Сви рамене, наведе глава — някакъв жест на тъга за онова отдавна отминало време и нещата, които то е съдържало.
Кимнах и аз и се облегнах на стария метален шкаф, налепен с реклами на подсилващи препарати и спортни списания.
— Спининг, а, Пит?
Той направи гримаса.
— Е, да, зная. Все пак от него изкарвам двеста долара на час. На горния етаж имам четиридесет такива колела. Но да ти кажа — дори и с печатарска машина и зелено мастило не мога да изкарам толкоз мангизи за същото време.
— Стивън Бартън да се е мяркал?
Пит срита някакъв въображаем боклук на пода.
— Не съм го виждал, има-няма една седмица. Защо, да не го е загазил?
— Не зная — отвърнах. — Загазил ли го е?
Пит бавно седна и като смръщи лице, изпъна крака напред. Години и години приклякване часове наред сега си казваха думата — коленете вероятно го наболяваха. Износване на сухожилия, артрит — позната песен.
— Не си ти първият, който идва да пита за него тази седмица. Вчера се отбиха двамина в евтини костюми със същия въпрос. Познах единия — Сол Инзерило — беше много добър в средната категория, разбира се, докато почна да взема мангизи и да пада.
— Помня го — отвърнах. — Сега работи за стария Ферера, нали?
— Може би — вдигна рамене Пит. — Може би. Може да е работил за него още докато беше на ринга. Ако се вярва на някои приказки. За наркотици ли става дума?
— Не зная, Пит.
Той ми хвърли бърз поглед, за да провери дали лъжа. Реши, че не го лъжа, и отново се загледа във върховете на маратонките си.
— Да си чувал за скандал между дъртия и Сони напоследък? Нещо, което евентуално да касае и Стивън Бартън?
— Е, то непрекъснато има скандали между тях двамата. Иначе какво ще прави Инзерило тук? Само ми изцапа пода с онези смрадливи черни обувки, дето носеше.
Заговорих за Катърин Демитър.
— Да помниш младият Бартън напоследък да е идвал тук с една девойка? Може и тя сама да се е завъртяла тъдява? Чернокоса, късо подстригана, на тридесетина години?
— Абе, Бартън ходи с цял куп мадами. Не, не си спомням такава. Въобще не помня с кого движи, освен когато доведе някоя по-умна от него. Тогава си задавам въпроси.
— На които не е трудно да се отговори. Тази вероятно е наистина по-умна. Той бие ли си приятелките?
— Ами, поначало си е гаден. Онези хапове, дето ги пие, сто на сто са му скапали мозъка. Раздразнителен е, това си е типично за стероидите: или налита на бой, или подгонва да чука някоя. Предпочита второто. Майка ми, Бог да я прости, можеше да го отупа с една ръка.
Изгледа ме внимателно.
— Зная аз с какво се занимава той, ама тук не смее да продава. Като едното нищо ще го накарам лайното да си глътне, само да се опита!
Не вярвах на Пит, но го оставих, нека си говори. Стероидите са част от голямата игра днес и Пит на това нищо не може да каже, освен да си трае.
Той сви устни, прибра крака.
— На него жените му налитат поради ръста. Много е едър, здрав е и мускулест, пък и обича да говори големи приказки. Някои жени това и търсят. Някой да ги закриля. Абе, едни искат да се чукат с як мъж, други го търсят за закрила, такива работи. Жените смятат, че ако му бутнат, той ще се грижи за тях.
— Жалко, че онази е избрала Стивън Бартън — рекох многозначително.
— Да, бе, май не е била толкова умна — съгласи се Пит.
Бях си донесъл сак с принадлежности и спортно облекло и влязох в салона. Поиграх час и половина на уредите. От много време не бях тренирал истински. За да не се излагам пред печените спортисти, каквито имаше в салона, започнах с леки упражнения — гръб, ръце, рамене. Не налетях на тежките гири, а започнах да загрявам почти като начинаещ. Вълнуваше ме приятно приливът на сила към крайниците, натискът върху мускулите по време на двойните опори.