Бе съвсем тихо, коридорът бе широк, с по три новобоядисани врати на двете насрещни стени. Пристъпих на пръсти до апартамент 14 и измъкнах черната чанта изпод сакото. Отново почуках на вратата, просто за всеки случай. После извадих от чантата универсалната електрическа дрелка с видиевата бургия. Ейнджъл бе най-печеният взломаджия от познатите ми артисти и дори още като ченге се бях уверил, че има смисъл да се използват услугите и съветите му. В замяна на това никога не го бях закачал, а той пък никога не заставаше напряко на професионалните ми задачи. Когато го бяха гепили, опитах се поне да облекча участта му в пандиза, доколкото това бе по възможностите ми. Инструментът, който сега държах в ръка, ми е подарък от него в знак на благодарност. Нещо като незаконно „благодаря“.
Казах, че е електрическа дрелка — вярно, прилича именно на такава, но е по-малка и по-компактна, с комплект бургии, шила, пробивни остриета, някои от тях закривени като къс тирбушон или със зъбци. Незаменимо като инструмент за всяка брава, всякаква ключалка, при това много мощен, макар че работи на батерии. Набутах острието в ключалката, натиснах спусъка. Вдигна се шум, но само за секунда-две. Толкова й бе нужно на ключалката. Отворих, влязох, затворих след себе си. Може би почти веднага след това в коридора се чу отваряне на врата. Замръзнах на място и изчаках, докато въпросната врата се затвори. Прибрах дрелката в чантата, отворих вратата и от джоба извадих клечка за зъби. Начупих я на няколко парченца и ги наблъсках в ключалката. Това щеше да забави всеки, опитал се да отключи отвън, и да ми осигури нужното време да се промъкна до пожарния изход. Пак затворих, запалих осветлението.
Къс коридор с износен килим водеше до чиста и спретната всекидневна с евтини мебели и поочукан телевизор. Канапето и столовете бяха от различни комплекти. От едната страна на холчето бе кухничката, от другата — спалнята.
Първо влязох в спалнята. На лавица до леглото бяха подредени няколко романа с меки корици. Нямаше много други мебели освен гардероб и тоалетна масичка от типа „направи си сам“. Проверих под леглото — намерих куфар. Беше празен. На тоалетката нямаше козметика. Това можеше да значи, че си е взела малка чанта с неща за ден-два и е заминала някъде наблизо. Вероятно не възнамерява да се бави; почти сигурно не изглежда да си е тръгнала завинаги.
Проверих в гардероба: намерих само дрехи и няколко чифта обувки. Първите две чекмеджета под тоалетката също съдържаха само бельо и леки дрехи, а третото, последното, бе пълно с книжа: сметки, данъчни формуляри и всякаква документация, отразяваща къде е работила в живот, състоящ се от пътуване от град в град, от една работа на друга.
Катърин се бе препитавала доста време като келнерка. От Ню Хампшър се бе местила във Флорида и отново обратно — заедно с вълната летовници. Съдейки по връзките разплащателни разписки и данъчни квитанции, бе живяла и работила и в Чикаго, Лас Вегас и Финикс, както и в безброй малки градове. Намерих още банкови съобщения и извадки от сметката й. Според тях в една от градските банки имаше спестени 19 000 долара. Открих и купче акции, внимателно подредени и стегнати с дебела ластична лентичка. Накрая попаднах и на паспорт, неотдавна презаверен, заедно с три нейни снимки, паспортен формат.
Айсобел Бартън ми бе описала Катърин Демитър сполучливо: дребна привлекателна жена около тридесетте, висока към метър и петдесет и нещо, тъмнокоса, късо подстригана, със светлосини очи и светла кожа. Взех снимките и ги прибрах в портфейла. Остана да прегледам последната находка — тя бе нещо много лично: семеен албум със снимки.
Бе доста дебел, поизносен по ръбовете. Съдържаше нещо като история на семейството: онези стари като света кафеникави снимки на прапрародителите, снимки от сватбата на майката и бащата, на две момиченца, които постепенно растяха пред очите ми, снимани понякога с мама и татко, друг път с приятели, после само двете заедно, една по една и прочие. Снимки на плажа, на семейните летувания, на рождени дни, на Коледа и Деня на благодарността. Какво да ви кажа — спомени на две деца, две момичета, девойки, сестри, чийто живот постепенно започва. Приличаха си доста. Катърин е по-малката, тук на снимката си личи, че захапката й е леко неправилна. Сестрата бе може би две-три години по-възрастна, пясъчноруса, красавица още на дванайсет-тринайсет години.