— Та Вини почнал да бачка с фирмата на братовчед си — продължи Томи. — Вътрешно обзавеждане — ремонти, боядисване, такива неща. Пък Вини не е зле с четката, а и в панделата понаучи туй-онуй от дърводелския занаят. Хем работи, хем проучва апартаментите, та ако времената се оправят и му се случи да се върне към старата работа, знаеш…
Работели по жилището на шефа на една компания за внос-износ на плодове. С много мангизи. А този, шефът де, все се местел, все не можел да се задържи на едно място и все търсел по-готино. Изобщо много придирчив задник. Той и Сикстинската капела да наеме, пак щял да иска таванът да му е в бледомораво например, а не в бежово, да речем.
И така, собственикът заминал на почивка в Кейп Код с приятеля си и оставил ключовете на братовчеда на Вини. Имали бачкане за три дни — хилядарка аванс, въобще чиста работа.
То било таванско помещение — абе, от баровските мансарди. Вини вика, такова нещо не съм виждал — кола да караш вътре. Най-просторното шибано място на света, по-голямо от бейзболния стадион до Ригли. И фактически от това ли, от пиенето ли, ама на Вини му става кофти. Той си има страх и от отворени пространства, откакто беше в пандиза. Абе, додрайфало му се на човека и тръгва да търси кенефа. Тук, там, няма го, казва си — разгеле, чакай да проуча терена, кое къде е. Старата професия се обажда, знаеш. Онзи педал имал два видеомагнетофона, телевизор с екран, колкото таблото на стадиона, и колекция порносписания, от които на Вини още повече му се завива свят, и пак хукнал към кенефа.
И както търси онова място, нещо започва да му мирише. Отначало леко, после много гадно — на умряла котка, знаеш, или на отровен плъх, останал под дъските. И колкото приближава до онази врата, все повече му смърди, та си слага кърпичка на носа.
Е, отваря вратата и за малко да припадне — вонята нечовешка. И що да скива? Един тип седи под душа на нещо като столче. Ама не е столче като столче, ами нещо друго. Не е от онези, нали знаете, трикраките със седалка за задника. Не, вместо крака това там имало пружини, големи, дебели, като автомобилни амортисьори, здраво захванати за дървена база. Абе, дъска с дупка точно по средата. А отдолу се мъдри огромен пластмасов вибратор, минава през дупката в дъската и си върви нагоре… нали се сещате — право в …
— А, стига бе… — обади се един, другите изпъшкаха и заругаха възмутено и в погнуса.
— Да, бе. Честен кръст, ви казвам. Значи идеята е онзи хахо там да се къпе и тресе на столчето нагоре-надолу, да се друса, бе! Хей, нали загрявате? И престо! Обаче кофти става, едната пружина се счупва и онова нещо го разпрало бедното копеле отвътре! И Вини надникнал, надникнал, па се престрашил и влязъл… и що да скива — наоколо само кръв, а онзи хвърлил топа и това си е.
— Абе, Томи, ти не можа ли по-голяма гадория да измислиш, а? — обади се Уили.
— А Вини кво…? — попита Гручо.
— А, Вини е умник. Е, не толкова умник, ама преди да извика ченгетата и другите бачкатори, намира там някъде фотоапарат и снима онзи педал, за да шитне снимката я на „Инкуайърър“, я на „Риплис“.
— Тц — възрази Гручо, — дори „Инкуайърър“ няма да плати за снимка на мъртвец с такова нещо в задника, да знаеш.
— Е, вярно. Така и станало. Вини се опитал, ама… от редакцията се обадили на ченгетата. И те веднага се сетили кой може да е тарикатът със снимките, макар че Вини се обадил под чуждо име.
— А под чие име? — попита Уили.
— Твоето — обади се Томи Кю.
Избухна смях, а Уили се уплаши не на шега и се стресна, сякаш гемиите му потънаха, макар че майтапът бе повече от очевиден.
— Откъде да знам чие име, бе, Уили! Майната му на името! Кво те интересува! Значи това става няколко дни по-късно: ченгетата пристигат в апартамента на Вини да го питат за снимките. Обаче нашия го няма. И тогава едно от ченгетата подушва газ. Решават да проверят кво става вътре и му разбиват вратата. Строшават я значи и влизат, макар че после се оказва, че на ченгето погрешно му е миришело на газ. Грешки стават, знаеш.
Само че докато търсят откъде изтича газ, намират седемнайсет видеомагнетофона, девет телевизора и 28 надуваеми порнокукли, страшни били казват, мммм! Значи онази приказка за правия път била ала-бала! Във всеки случай Вини твърди, че каквото намерили, било от минали кражби и той си ги бил излежал. Щял да върне стоката по-късно. Сега са го обвинили пак за кражби с взлом и за притежание на снимки с неприлично съдържание. Вярно, неприлично… ха-ха-ха… мъртъв педал с онова в задника, ха-ха-ха!