— Уолтър, то мисли, че е срещнало демон.
Коул отново погледна формата под хартията.
— Може би наистина е така.
Когато тръгвахме за участъка, пред сградата бе пълно с полицаи. Обикаляха съседните къщи, търсеха свидетели, разпитваха комшиите, минувачите, всеки, който, случайно или не, би могъл да забележи нещо, свързано с Пътника. Взеха момчето с нас. Родителите му пристигнаха почти веднага. Лицата им бяха стреснати, уплашени — като на всички бедни, почтени люде в този град, когато научат, че детето им е в полицията.
Мислех. Изглежда, че същия ден Пътника ме е следвал навсякъде из града, наблюдавал е къде ходя, какво правя, за да може да осъществи плана си. Напрягах си паметта, за да си възстановя движенията, опитвах се да си припомня видените лица, непознати, всеки, който евентуално се е загледал за по-дълго в мен. Нищо не излизаше. Нищо.
В участъка седнахме с Уолтър и отново повторихме и преповторихме всичко случило се, разговора, отново и отново, опитвайки се да анализираме важните моменти, онова, което би могло да послужи на полицията, да отделим от маловажните подробности нещо, което може да се окаже съществено или да посочи поне една от характеристиките на убиеца.
— Казваш, че гласовете се променяли? — пак попита той.
— Постоянно. По едно време дори ми прозвуча като самата Дженифър.
— Това може би е важен момент. Гласово синтезиране от този тип изисква специални компютри. Дявол да го вземе, той вероятно просто компютърно е насочил разговора през онзи уличен телефон. Детето твърди, че бурканът му е бил даден в четири часа следобед. Наредено му било да го донесе точно в четири и тридесет и пет минути. То е стояло на улицата и е брояло секундите. Има най-обикновен цифров часовник. Значи онзи тип е имал време да се прибере в базата си и да проведе разговора, като го прокара откъдето си иска. Не разбирам много-много от тези компютърни дяволии. Във всеки случай сигурно трябва да има достъп до телефонна централа. Ще възложа на специалисти да проучат тези възможности.
Чисто техническата страна на гласовото синтезиране обаче бе едно нещо, а причините за него и промените в гласа — съвсем друго. Може би Пътника е целял да остави минимално количество следи: всеки глас може да бъде анализиран и разпознат по електронен път. Да бъде записан, сравняван и дори използван в съда по някакъв повод с нужните аргументи.
— Ти какво мислиш за приказките на детето? За типа със скалпел и без лице? — сети се по едно време Коул.
— Може би някаква маска — за да избегне евентуално разпознаване. От друга страна, може да е белязан, да има обезобразено лице. Третата възможност е, че е такъв, за какъвто се представя.
— Какво? Демон ли?
Замълчах. Не зная какво точно е демон. Възможно ли е безчовечността на даден индивид да го пренесе в „отвъдното“ по някакъв начин, да загуби човешкото, да пресече онази недоловима граница… Или пък има някои неща, които отхвърлят конвенциалната ни представа за човешкото, или за онова, което ни кара да присъстваме на този свят?
Върнах се у дома чак вечерта. Госпожа Д’Амато състрадателно ми донесе вечеря студено месо и италиански хляб, поседя при мен за малко. Добрата жена се притесняваше за съседа си — след онова, което му се бе случило същия следобед.
Когато си тръгна, веднага влязох под душа. Останах там дълго време, парех се с колкото се може по-вряла вода, миех си ръцете отново и отново. После продължително не можах да заспя, направо лошо ми ставаше от страх и гняв. Взирах се в клетъчния телефон на бюрото. Така ми бяха опънати нервите, че просто ги чувах да бръмчат…
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Разкажи ми приказка, татенце.
— Коя искаш?
— Интересна да е. За трите мечки. Малкото меченце е много сладко.
— Хубаво, ама после ще нанкаш.
— Добре, татенце.
— Само една приказка, нали?
— Само една. И после ще спя.
При аутопсия трупът първо се фотографира — и с дрехите и без тях. Някои части на тялото минават на рентген, за да се определи степента на евентуални фрактури или присъствие на външни предмети. Протоколират се всички външни характеристики: цвят на косата, височина, тегло, телесно състояние, цвят на очите.
— Меченцето широко отвори оченца: „Яяя, някой ми е изял кашата! Нищо не е останало!“
— Ама всичката ли?
— Всичката.
— И я няма вече?
— Няма я.
И тях ги няма.
Вътрешният преглед обхваща цялото тяло — от краката до главата. Но главата се изследва накрая. Проверява се гръдният кош за фрактури на ребрата. Прави се разрез във формата на латинската буква „Y“ — от едното и другото рамо, през гърдите и надолу — от долната част на гръдната кост до окосмяването на половите органи. Откриват се сърцето и белите дробове. Отваря се перикардът и се взима кръв за определяне на групата на жертвата. Изваждат се сърцето, дробовете, хранопроводът и трахеята. Измерва се теглото на всеки орган, прави се подробен оглед и после се разделя на определени секции. За анализ и изследвания се взема течността от гръдната плеврална кухина. Вземат се и тъканни проби от органите за микроскопски анализ.