— И накрая Златокъдрото момиче избяга и мечките никога вече не го видяха.
— Татенце, моля те, разкажи ми я пак!
— Не, нали се разбрахме. Една приказка само. Само за нея имаме време.
— О, тате, имаме още малко време!
— Не тази вечер. Някоя друга.
— Не, не, моля те, нека да е тази вечер!
— Не може. Не и тази вечер. Ще има други вечери, а и други приказки.
Нямаше други вечери. Нито други приказки.
Коремната област се изследва за евентуални наранявания, преди да се отстранят органите. Всички течности в нея се дават за анализ и изследвания. Претегля се поотделно всеки орган, оглежда се и се разделя на секции. Измерва се съдържанието на стомаха. Вземат се проби за токсикологичен анализ. Обичайният ред за изваждане на коремните органи е следният: черен дроб, далак, надбъбречните жлези и бъбреците, стомахът, панкреасът и червата.
— Какво й разказа?
— Приказката за мечките и Златокъдрото момиче.
— Пак ли нея?
— Ами пак.
— На мен няма ли да ми разкажеш нещо?
— А ти какво искаш да чуеш?
— Нещо мръсно.
— О, такива истории ги знам цял куп.
— Зная, че ги знаеш.
Гениталиите се преглеждат за наранявания от чужд предмет. Правят се натривки от вагината и аналния отвор и събраният (евентуално чужд) материал се изпраща за лабораторен ДНК анализ. Пикочният мехур се изважда и проба от урината се дава за токсикологични изследвания.
— Целуни ме!
— Къде?
— Навсякъде! Устни, очи, врат, нос, уши, бузи. Целувай ме навсякъде! Обичам да чувствам устните ти по мене…
— Да започнем от очите и оттам надолу и все по-надолу, а?
— Добре. Ще го преживея някак си…
Вятър и мъгла.
Черепът се оглежда за външни и вътрешни наранявания. Прави се интермастоиден разрез — от едното ухо до другото, през горната му част. Скалпът се обелва и се излага черепната кутия. Тя се отваря с хирургичен трион. Преглежда се мозъкът и се изважда за (евентуални) изследвания и анализи.
— Защо да не бъдем такива по-често?
— Не зная. Искам да е така, но не мога…
— Моля те, Сюзън…
— Не! Усещам дъха ти. Вониш на алкохол!
— Сюзън, хайде да не говорим сега за това. Поне не сега.
— А кога? Кога да говорим за това, кажи ми?
— Друг път. Сега излизам.
— Недей, моля те. Остани…
— Не. Ще се върна по-късно.
— Моля те…
Плажът на Риобот в Делауеър има дълга дъсчена пътека: от едната страна продължава пясъчната ивица към водата, а от другата са местата за развлечение, които всеки помни от детството си. Какво ли нямаше там едно време! Стрелбища; всякакви игри за по 25 цента; с дървени топки ли не щеш, с метални ли, търкаляш ги насам-натам към дупките, за да спечелиш точки; футболни и конни състезания с метални кончета, които се пързалят по наклонени писти. За награда можеш да получиш плюшено мече със стъклени очички. Там имаше и едно басейнче, където хлапаците ловят жабки с детски въдици с магнити. Много забавно.
Днес тези места са силно модернизирани: шумни компютърни игри, симулатори на космически кораби и какви ли не нови щуротии на електрониката. И все пак Риобот си е запазил голямото очарование — по-силно, да кажем, от Дюи Бийч, който е по-нагоре по крайбрежната линия, или дори и от Бетани. Има фериботна връзка между Кейп Мей в Ню Джърси до Люис на брега на Делауеър и от там са само пет-шест мили в южна посока, за да стигнете Риобот. Може би това не е най-добрият подстъп към Риобот, защото по магистрала Едно налитате на закусвалните с десетките видове сандвичи, големите пазарни центрове, магазините вериги и какво ли още не, та може и да не стигнете до плажа. По-добре е да минете през северната част на района — откъм Дюи. Ще следвате бреговата ивица и чудните дюни по нея.
И от тази страна Риобот само печели в сравнение с Дюи. Ще влезете в истинската градска част посредством изкуствено, декоративно езеро. Ще минете покрай красива църква и ще стъпите, така да се каже, на главната улица — там има книжарници, магазини за тениски, барчета и ресторанти в големи и стари дъсчени къщи. Там ви канят да поседнете на големите чардаци, да пийнете нещо разхладително, да се любувате на залеза и на минаващите пешеходци с кучетата. Вечерният въздух е чист, дъха на море.