Сред взетите от тялото на Хайъмс ключове намерих и този за шкафа с документите. Прерових ги набързо, прескачах свързаните с местни дела и онова, което ми се струваше маловажно. Нищо не намерих за фондацията. Стори ми се странно, но сетне се сетих за офиса в града и сърцето ми се сви. Щом документите на фондацията не са тук, значи и други документи могат да бъдат скрити я в офиса, я бог знае къде. И ако е така, иди ги търси…
Накрая стана така, че за малко не пропуснах въпросната връзка. Добре, че подсъзнателно усетих италианските имена, двойното им значение. Открих споразумение за взето под наем складово пространство във Флъшинг, Куинс, подписано от Хайъмс от името на компания, наречена „Цирцея“. Бе сключено преди пет години с фирма на име „Мансино Инкорпорейтид“. Спомних си, че на италиански „мансино“ значи левичар, левак. Това значение пък идва от друга дума, която може да означава и „измамнически“, „коварен“. Типично за чувството за хумор на Сони Ферера: той бе левичар, а „Мансино Инкорпорейтид“ бе една от цял куп фиктивни компании, създадени за различни цели в началото на десетилетието, когато Сони още не се бе превърнал в посмешище като бизнесмен в средите на семейството.
Излязох и потеглих. Вече приближавах града, когато зърнах пикап с двамина, седнали отзад. Пиеха бира направо от кутийките, поставени в книжни торби. Трети бе застанал, прав, облегнат на колата, с ръце в джобовете. Фаровете ги осветиха и разпознах правия като Клийт, а един от седналите бе Гейб. Третият бе слаб, брадат, лицето му не ми говореше нищо. Срещнахме погледи с Клийт, а Гейб бързо се наведе към него и заговори припряно, но Клийт само вдигна ръка. Докато отминавах, усещах погледа му в тила си, тъмен силует на фона на слабата светлина, злокобен като хищна птица.
Обадих се на Мартин чак когато стигнах в Шарлотсвил.
— Паркър на телефона — рекох. — Има ли някой наблизо около теб?
— Аз съм си в стаята, а ти си нагазил в лайната до шията. Защо бягаш по този начин, бе, човек? Рос е тук и иска да ни изкльопа живи всичките, но най-вече теб. Хей, да знаеш, щом се върне Ърл Лий тук, страшни неща ще стават…
— Слушай ме внимателно. Грейнджър е мъртъв. Също и Катърин Демитър. Мисля, че ги е убил Хайъмс.
— Хайъмс ли каза? Хайъмс? Адвокатът? — Мартин почти крещеше. — Ти си луд, бе, човек!
— И той е мъртъв — уведомих го аз. Цялата история звучеше като черен хумор, само че съвсем не ми бе до смях. — Опита се да ме убие в разрушената къща, в чието мазе са захвърлени труповете на шерифа и на малката Демитър. Тъкмо ги бях открил и той се опита да ме заключи в мазето. После имаше малко стрелба и Хайъмс почина. Има още един играч — онзи, който уби жената в здравния център.
Не ми се искаше да споменавам името на Шиора, поне още не.
Мартин замълча. Мислеше. После рече:
— Трябва да се върнеш. Къде се намираш сега?
— Не съм свършил. Налага се да ги позадържиш още мъничко — само да приключа.
— Никого няма да позадържам, Паркър. Нашият град се превърна в морга по твоя вина, освен това си заподозрян в не знам колко убийства. Връщай се. Вече си имаш предостатъчно неприятности, не добавяй и други.
— Съжалявам, но не мога. Слушай сега какво ще ти кажа: Хайъмс е убил Демитър, за да й попречи да се свърже с шерифа. Смятам, че Хайъмс е бил съучастник на Адилейд Модайн. Ако е така, ако той е успял да се укрие навремето, значи твърде е възможно и тя да се е укрила, а той да е симулирал смъртта й. Имал е достъп до зъболекарското й досие посредством бащиния си архив. Напълно е възможно да е заменил документи в досиетата. Просто е сложил чужди — например на някоя сезонна работничка или на жена от друг град, не зная — не е толкова важно. Във всеки случай нещо е уплашило Катърин Демитър и тя е побягнала. Нещо я е насочило към вашия град, към шерифа. Мисля си, че някъде е зърнала Модайн, разпознала я е и е тръгнала да съобщи това на Грейнджър. Не виждам друга причина да се връща тук… и защо ще търси шерифа иначе?
Мартин мълчеше. След малко се обади:
— Рос е като малък вулкан в ленен костюм. Ще те подгони, да знаеш. И като те хване… Проверяваше номерата на колата ти — от регистрацията в мотела.
— Затова имам нужда от твоята помощ.
— Твърдиш, че е замесен Хайъмс, така ли?
— Да. Защо?
— Накарах Бърнс да огледа нашите архиви. И не му отне чак толкова много време, колкото си мислех. Оказа се, че досиетата за детските убийства са… е, взел ги е Ърл Лий. Значи ги е проверявал. А Хайъмс идвал онзи ден и питал именно за тях.