— Наистина — отвърнах.
— Ама този район е опасен.
— Няма проблем. Такива са ми и приятелите.
Виненият склад пред колата бе само една от множеството подобни постройки, подредени на дългата, възтъмна и зле осветена улица западно от Северния булевард във Флъшинг. Бе тухлена сграда, боядисана с бяла, вече ронеща се боя. Прозорците бяха защитени с телени решетки, поставени на всички етажи. Обичайните по стените лампи не светеха и затова площта между голямата порта и главното здание бе потънала в пълен мрак.
Отсреща на улицата се мъдреше огромен двор, пълен със складови депа и жп контейнери. Земята между тях бе осеяна с локви със застояла, воняща вода и разхвърлени палети. Зърнах улично псе, ужасно измършавяло. Горкото — ребрата му бяха изпъкнали, напъват, току да изскочат от олисялата кожа. Глозгаше нещо, което не успях да различа в слабата светлина на мръсните лампи.
Платих на шофьора и отворих вратата, а от тясната алея до склада нечии фарове примигнаха на два пъти — бързо-бързо. Таксито потегли, а след секунди Ейнджъл и Луис излязоха от шевролет фургон, черен на цвят. Луис държеше голям спортен сак, изглежда, добре натъпкан, а и доста тежичък. Както винаги бе безупречно облечен в модно черно кожено палто, а под него носеше черен костюм и черно поло.
Когато се доближих до тях, Ейнджъл направи кисела физиономия. Не бе трудно да се досетя защо — бе видял окаляния ми и разкъсан на места костюм — резултат от сблъсъка с Хайъмс в разрушената къща. От ръката ми отново течеше кръв, яката на ризата лепнеше. Опипах си врата — и той кървеше. Как ли изглеждаше лицето ми? Небръснато, мръсно, покрито със синини и драскотини. Навсякъде ме болеше, бях изморен до смърт.
— Добре изглеждаш — рече Ейнджъл. — Къде ще танцуваме?
— Ей там — кимнах с глава към склада. — Да не съм изпуснал нещо?
— Не и тук. Но Луис току-що се върна от къщата на Ферера.
— Боби Шиора си дойде. Преди около час — с хеликоптер — добави Луис. — Мисля, че сега той и Пили вече се прегръщат.
Кимнах.
— Добре. Хайде да започваме.
Около склада имаше тухлена ограда, а отгоре й бодлива тел и шишове. Портата се намираше пред главния вход, където зидът кривеше леко назад — към самия склад. Бе направена от дебели стоманени плочи, също с остри метални пръчки и бодлива тел отгоре. Двете й части бяха завързани по средата с яка, масивна верига с огромен катинар. Ейнджъл пое сака и извади малка, видно правена по поръчка бормашина с острие с особен профил. Завря го в катинара и натисна спусъка. Високооборотният инструмент издаде тънко и рязко пищене и незабавно разлая всяко куче в района.
— Мамка му, Ейнджъл — изсъска Луис. — Ти да не си монтирал свирка в тази шибана дяволия, а?
Ейнджъл не му обърна внимание. След секунда катинарът щракна и се отвори.
Влязохме. Ейнджъл свали катинара, отново нави веригата и внимателно го постави от вътрешната страна на портата, така че никой минаващ не би забелязал нищо нередно. Е, катинарът бил отвътре, какво толкова…
Складът бе от онези, строени през тридесетте години, но все още изглеждаше в добро състояние. Двете странични врати бяха запечатани, функционираше само централната, която бе и по-голяма. Забелязах, че дори и пожарният изход със стълбището отзад бе в ред, явно редовно поддържан в изправност. Специалните лампи, поставени в помощ на охраната на сградата, не работеха, външната светлина съвсем не достигаше и тук си бе направо тъмно.
Ейнджъл се зае с ключалката. Лапнал тънко фенерче, ловките му пръсти заиграха с комплект инструменти и тънки, дълги шперцове. Не мина и минута и бяхме вече вътре. Запалихме мощни фенери и те веднага осветиха малката будка — току до вратата, където вероятно е стоял дежурният пазач, когато складът е функционирал редовно. По стените на голямото помещение имаше празни лавици, а то самото бе разделено на няколко сектора от вътрешни стелажи. Те пък бяха приспособени за подреждане на бутилки — с малки гнезда на всеки рафт. Подът бе от каменни плочи. Тук вероятно са стояли мострите — посетителите и клиентите са избирали стоката на това място. Долу се намираха избите, където са държали буретата и варелите. В края на помещението имаше нещо като канцелария или офис, леко издигната над нивото на пода. До нея се стигаше по три каменни стъпала.
Точно до тях се откриваше широко стълбище, което водеше надолу. От другата му страна пък бе товарният асансьор, който се оказа отключен. Ейнджъл влезе и дръпна ръчката, но кабината потъна само на около половин метър. Той я върна обратно, излезе и ми хвърли въпросителен поглед.