— Той е един долен, лъжлив задник — рече Лулу. — Не можеш да си представиш как хладнокръвно отричаше, че те познава.
— Да, той наистина нищо не си спомня за мен. Не се е преструвал.
— Защото си била само една от невъобразимо многото — каза Лулу. — Като Диана.
— Ааа, моля те. За разлика от Диана, аз не съм проверявала доколко обявените сантиметри отговарят на истината. Той ме нарече фригидна крава и излетя от кафето. А после трябваше да му платя капучиното.
— Бях толкова заслепена — каза Лулу и плисна още студена вода на лицето си. — Съжалявам, че не те послушах, Гери! И че ти наговорих всичко това! Как можах!
— Няма нищо. Наистина бих предпочела той да имаше двойник.
— Какво ще правя сега? — попита Лулу.
— Ами… и аз не знам — рекох и потиснах всички спонтанно напиращи в мен отговори. — Понякога, когато човек обича, трябва просто да не обръща внимание на такива недоразумения…
— Ти луда ли си? — кресна ми Лулу. — Как си представяш да остана с този лъжлив мърльо? Не мислиш ли, че заслужавам повече?
— Да, разбира се — отвърнах аз. — Но все пак помисли…
— Какво да помисля? За това, че съм на трийсет и две? Че майка ми ще изпадне в истерия, като разбере, че отново съм сама? Че целият род ще ме третира като прокажена?
— Примерно.
— Пххх — каза Лулу. — Знаеш ли колко ми дреме. За разлика от теб, щом съзра някоя трудност, аз не прибягвам веднага до самоубийство. Аз ще разкарам този тип, независимо какво мисли майка ми по въпроса!
— Добре — казах с облекчение. — Трябва веднага да го изхвърлиш от дома си, чу ли? И също като мен да смениш ключалката.
— Не! Не става! Ако го изхвърля сега, той ще се върне в старата си квартира. Договорът му за наем е в сила до първи.
— Но той не може да влезе. Смених ключалката — обявих победоносно аз.
— Няма значение. Юридически погледнато, той има право да се върне в квартирата си до следващия четвъртък! — рече Лулу и потърка очите си. — Той дори може да оспори анулиращия договор… Това в никакъв случай не бива да става.
— Лулу, отказвам се от квартирата! Действай решително, изгони го.
— В никакъв случай. Толкова леко няма да му се размине. — Тя се изправи. — Как изглеждам?
Идеше ми да кажа: Като служител на погребална агенция „Фелдман“, но рекох:
— Както винаги, само лицето ти е малко влажно. Искаш ли пудра? Имам някаква в чантата си.
— Благодаря — каза Лулу. — Не искам някой да забележи нещо.
— Няма да можеш да издържиш така до следващия четвъртък.
— Ха, слабо ме познаваш — каза Лулу. — Всичко мога да издържа, дори диета със зелева супа. А сега излез и се прави, че нищо не се е случило. На Диана можеш да пробуташ обяснението с астралните близнаци.
Пред тоалетната, облегнат на парапета, стоеше Адриан и държеше саморъчно завита цигара в ръка.
— Пушите ли? — попитах аз.
— Не. Но сериозно се замислям дали да не започна. Това е цигара с марихуана, която току-що отнех от шестнайсетгодишния си племенник.
— Ха! Ето, виждате ли! — казах аз. — Излиза, че братята ви не са чак толкова перфектни.
— Братята ми са, но не и децата им.
— Да, заради многото уроци по цигулка — казах аз. — То това е ясно! На ваше място веднага бих натрила носа на брат си, като му посоча пропуските във възпитанието на децата му.
— Обещал съм на племенника да не го издавам — отвърна Адриан.
— Жалко. Майка ви държа ли вече речта си?
Адриан кимна и завъртя нерешително цигарата между пръстите си.
— О! Много ли беше зле? — попитах съчувствено.
— А, не, този път мина добре. Само накрая не се въздържа да призове присъстващите да ми намерят жена. Нашият Грегор ще стане на трийсет и пет и аз се надявам да се сетите за някоя симпатична млада жена, която би искала да го вземе.
Аз се засмях.
— Това е страхотно. Сигурно през следващите седмици ще ти се обадят един куп жени.
Адриан също се засмя.
— А при теб как мина? Танцува ли вече с катетъра?
— Още не — казах аз. — Но и без това е достатъчно напрегнато! — Радвах се, че така леко преминахме на „ти“ и му се усмихнах.
Лулу излезе от тоалетната.
— Нали ти казах да вървиш пред мен — каза тя сърдито.