— Да, именно — каза Адриан. — Може да са я взели за домина.
— Сега мога да вляза с теб и да кажа, че не си падаш по садо-мазо. Но се боя, че писателка на романи за вампири не е точно жената, която твоите родители биха искали за теб, нали?
— Я стига — каза Адриан. — Те са толкова отчаяни, че биха приели дори и домина. Ще бъдат очаровани от теб.
— Но аз не съм следвала в университет. Не съм и модел.
— Вярвай ми, те ще бъдат очаровани, ако имам приятелка като теб — каза Адриан. — Но как би го приело твоето семейство, като разбере, че ходиш с главния редактор на „Аврора“?
— О, „Аврора“! Това не са ли онези, дето издават неприличните брошурки, които се продават изпод щанда? Но от друга страна, тя е вече на трийсет, а и виж косата й. На такава възраст и с такава коса няма да успее да омае зъболекар.
— Зъболекар става, така ли? — попита Адриан.
— Да, зъболекарят отстъпва само на потомствен аристократ земевладелец — обясних аз. — Всъщност ти наистина ли си доктор по история на изкуството, или преди малко си го измисли?
— Да, наистина съм — каза Адриан. — Но досега още не ми е влязло в употреба. Бях много доволен, когато получих работата в „Лаврос“. А сега, като главен редактор на „Аврора“, наистина не печеля лошо.
— Да, но няма много общо с история на изкуството.
— Хайде сега, не започвай и ти — каза Адриан.
— Аз съм последната, която би го направила — рекох и малко се изплаших от мекотата, с която прозвуча гласът ми. — Радвам се, че работиш в „Аврора“. Иначе никога нямаше да се срещнем.
— Да, вярно е. Засега това е най-хубавото нещо в работата ми. — Адриан пристъпи леко към мен. — Стенейки, той я привлече към себе си и я целуна диво и отчаяно.
— Моля? — За малко дъхът ми спря, защото той стоеше много близо до мен.
— Мина много време, докато той разбере, че единствено тя може да отвори душата му и да дари тялото му с истински екстаз — продължи той.
— Наистина? — Сега и коленете ми омекнаха. Трябваше да се подпра на парапета.
— Тя беше светлината в неговия мрак — не спираше Адриан.
— Боже мой, аз ли съм написала това? Та това е… ужасен кич!
— Но интересното идва сега: той я вдигна със силните си ръце и я понесе към леглото, после я хвърли върху мечата кожа и…
— О, Господи, спомням си — изстенах аз.
Зърната на гърдите ми се втвърдиха като две малки кварцови камъчета.
— Откакто прочетох това, не спирам да си представям, че го правя с теб — каза Адриан тихо и сега най-после ме докосна, макар и не там, където исках. С гальовно движение той отмести кичур от косата ми назад.
— Това тук е хотел — казах аз и гласът ми прозвуча така, сякаш съм пробягала 100 метра. — Можем да си наемем стая!
— С меча кожа? — попита Адриан и устата му беше толкова близо до лицето ми, че можех да усетя дъха му. Миришеше на ягоди.
— Мечата кожа само ще си я представяме.
— Сигурна ли си, че… о, кой е това?
Непосредствено до нас бяха изникнали Хабакук и Арсениус, които вероятно бяха изпратени да ме повикат.
— Гери! Баба каза да влизаш, защото сега ще пеем. Да й кажем ли, че предпочиташ да се натискаш?
— Да. Искам да кажа, не! Кажете й, че идвам след малко.
Хабакук и Арсениус изчезнаха.
— Хайде да се махаме от тук — казах аз, хванах Адриан за ръка и го поведох към стълбата.
— Но ти нали каза…
— Казах, че след малко идвам. Така и ще направя.
Адриан спря, притегли ме към себе си и ме целуна — е, от мен да мине — диво и отчаяно. Аз се притисках толкова плътно до него, че между нас нямаше място и за един лист от булеварден роман.
Целувката беше класическа и продължи цяла вечност, след което се хванахме за ръце и се втурнахме надолу към рецепцията.
— Двойна стая, моля — каза Адриан. — Ако е възможно с вана.
Краката ми се подкосиха, когато чух това. Добре, че можех да се опра на рецепцията.
— Само не и сцената с ваната! — прошепнах аз.
— Ще видим докъде можем да стигнем — отвърна Адриан.
Бях безкрайно благодарна, че не беше Мия тази, която ни подаде ключовете и която ни изпрати с любопитен поглед до асансьора, към който се отправихме, силно прегърнати.
— Тилугери! Вече наистина прекали! Къде, за Бога, беше? — извика майка ми. — Чичо Август трябваше да пее вместо теб, а Диана изтанцува валса с него и с катетъра му се случило нещо ужасно… а сега се появява и този млад мъж и твърди, че е твоят зъболекар и трябвало спешно да говори с теб!