— О, не! — казах аз. Оле! Съвсем го бях забравила. — Къде е сега?
— Откъде да знам — каза майка ми. — Лулу и Патрик се занимават с него. Мислехме, че всеки момент ще се върнеш! Къде беше?
— Аз… забравих нещо вкъщи — казах аз и прокарах пръсти по устните си. Бяха се протрили от целувки. — Колко време ме нямаше?
— Повече от два часа — извика майка ми.
С Адриан щяхме да се забавим и повече, но и за двама ни беше пределно ясно, че трябва да направим пауза.
— Единствено по здравословни причини — беше казал Адриан и аз реших при първа възможност да прочета в интернет дали толкова много оргазми накуп са вредни. — Ако сега отново се появим, може да не забележат, че ни е нямало — беше казал Адриан. — Ще побъбрим още малко с лелите и братовчедите, после ще се измъкнем незабелязано и пак ще се срещнем тук.
Сама по себе си идеята беше добра, но, разбира се, моето изчезване не беше останало незабелязано.
— Типично за теб — караше ми се майка ми. — А, ето ги там, Лулу и зъболекарят. Всъщност, той женен ли е?
— Да, но с жена си са разделени — казах аз.
— Тогава не се помайвай — изсъска майка ми.
— Здравей, Гери — извика Оле срещу мен. — Симпатично тържество. И невероятен скоч. Ние със сестра ти видяхме сметката на една бутилка. И знаеш ли какво? Отсега нататък Лулу ще си прави зъбите при мен.
— Но Лулу никога не пие алкохол — каза Патрик разстроено.
Лулу вдигна една чаша във въздуха и каза:
— О, ти да мълчиш, Айти такъв!
— Луриге! — рече майка ми.
— Наздраве! На ’сички! За този великолепен, великолепен майски ден — запя Лулу. — Мамо, знаеш ли, че Гери и този красив рус зъболекар за малко да станат двойка?
— Да, да, да — каза Оле. — Бях готов да й подаря сърцето си и в допълнение мястото в поршето до мен. Но Гери каза ужасната дума с П.
— Нищо не съм казала.
С П? Каква можеше да е тази дума? Пръждосай се?
— Каза го — каза Оле. — Ти потъпка чувствата ми.
— Не е — намеси се майка ми. — Сигурно е било недоразумение. Извини се! — Последното беше адресирано до мен.
— Извинявай — казах веднага аз.
Това беше условен рефлекс, с който не можех да се преборя.
— Сега е вече твърде късно — отвърна Оле. — Бях те предупредил. Моите чувства също имат граници.
— И само това ли дойде да ми кажеш?
— Точно така! Такова нещо не се казва на момиче по телефона — каза Оле. — А аз разбирам от тези работи.
Лулу се засмя.
— Да! Точно така! Който закъснява, животът го наказва.
— И го прецаква! — додаде Оле и също се засмя.
— Е, значи вече всичко е ясно — казах аз. — Искрено се надявам, че ще продължим да бъдем прия…
— Ето! — извика Оле. — Тя отново ще я каже. Думата с П.
— Но можем да си останем приятели — каза Лулу. — О, да, и аз мразя това изречение!
И с Оле избухнаха в такъв смях, че чак залегнаха на масата.
— Но аз мисля, че така, както изглеждаш, ти никога не си чувала това изречение — каза Оле, когато отново се успокои. — Бас държа, че мъжете лежат в краката ти!
Лулу се заливаше от смях.
— Да — въздъхна тя. — И още как! — После се наведе към Оле и му пошепна нещо на ухото.
— О, до четвъртък значи — каза, кискайки се, Оле. — Сигурно дотогава разбитото ми сърце ще се е излекувало.
Лулу вдигна чашата си.
— Наздраве! — каза тя. — Хайде, Айти, пийни и ти нещо.
— Това тук не се търпи — каза Патрик и стана. — Ако нямаш нищо против, ще отида да поговоря с баща ти. Той поне е трезвен.
— Нямам абсолютно нищо против — рече Лулу, а Оле намери това за толкова смешно, че от смях за малко да падне от стола.
— Патрик е прав — включи се майка ми. — Ритилулу, караш ме да се срамувам!
— Ти мен също — каза Лулу.
Сега вече наистина изглеждаше, че ще се напикае от смях.
— Не съм и предполагал, че имаш толкова сладка сестричка, Гери — обади се Оле.
— Имам дори три сладки сестрички — казах аз и се опитах да се измъкна незабелязано.