И именно благодарение на това му качество в деня на бала Клаус се появи на вратата ни с букет цветя, и то едновременно с Георг Щрауб, който също носеше букет в ръка. (Само между другото и за Ваше успокоение да спомена, че макар Георг Щрауб винаги да миришеше хубаво, не отброяваше както трябва стъпките на румбата, а по време на тангото ме настъпваше и ми размазваше пръстите.)
Не е вярно, че съм отворила вратата и съм започнала да се смея. Не е вярно и това, че съм извикала: «Ха-ха, върза ли се, Клаус, глупак такъв?».
Истината е, че бях направо шокирана, когато видях двете момчета да стоят с букети пред вратата ми. Клаус се направи, че не забелязва Георг и букета му. Той невъзмутимо си зачовърка в носа и каза:
— Готова ли си, Гери?
Дали съм готова! Тогава щях да се побъркам.
— Но, Клаус, нали ти казах, че не искам да отида с теб — казах аз.
А Клаус ми отвърна:
— Но аз си помислих, че не говориш сериозно. Идваш ли?
И аз какво трябваше да направя? Все пак трябваше да помисля и за Георг. Просто нямаше да е справедливо, ако Георг или аз си провалим вечерта само заради игнорантството на Клаус, нали така?
Майка ми се опита да подкупи Георг с петдесетачка да се прибере вкъщи, но родителите му вече чакаха долу в колата, за да ни закарат на бала. И когато се качих в колата, не съм се смяла злорадо, както се разправя, а бях много, много потисната. И не съм показвала среден пръст на Клаус!
Но нали все пак всичко свърши добре. Това, че Хана Козловски така спонтанно реши да ме замести, със сигурност беше във Ваш интерес, истинска благословия за цялото семейство и най-вече за Клаус. Чух, че Хана изглеждала възхитително в бежовия си костюм и като Ваша заместничка в турнира по бридж. А и търговски нюх има: петдесетачката, която майка ми й предложи, за да спаси честта на Клаус, тя успешно превърна в стотачка.
Желая Ви дълъг и щастлив живот
Ваша Гери Талер
P.S. Приложено Ви изпращам екземпляр от «Коварната медицинска сестра Клаудия» — Юлиане Марк е един от псевдонимите ми. Гордея се с това, че станах успешна авторка на любовни романи, и освен това нямам писателска агенция.“
8
Когато се прибрах в хотелската стая, първата ми работа беше да се събуя и да се хвърля на леглото. Наистина бях доста объркана.
До този момент бях убедена, че от всички в обкръжението ми аз съм най-зле. Но трябваше да призная, че Оле беше в доста по-плачевно състояние. Сигурно не е лесно да научиш, че жена ти ти изневерява. Че голямата ти любов така позорно те мами.
От друга страна, пък не е ли по-добре да си имал нещо и после да си го загубил, отколкото никога да не си го имал? И изобщо — може точно днес да е по-зле от мен, но той ще се гърчи в любовни терзания само няколко дни, докато аз, за разлика от него, цял живот страдах от невротична депресия, а това определено беше по-лошо.
Поне дузина жени ще се наредят на опашка, за да се нахвърлят на красивия рус зъболекар, когато той отново бъде свободен. А кой се редеше на опашка пред мен?
Затова става въпрос. И затова имах право да прекратя този живот, преди да е станал съвсем нещастен.
Отново обух обувките си и прокарах ръка през косата си. Гримът не беше мръднал, само червилото трябваше да се освежи. Беше девет без двайсет. Ако всичко вървеше добре, най-късно докъм единайсет ще съм заспала дълбоко и непробудно. За вечни времена.
Тя приличаше на току-що разцъфнала роза, която никой не късаше и чийто аромат никой още не беше вдъхнал. И ето че през нощта щеше да увехне и всичките й кървавочервени листа щяха да се разпилеят от вятъра.
Така им се падаше.
В този момент един от кътниците долу вляво се обади с някаква опъваща болка. Напипах го с език. Не, не, не можеше да е той: нали миналата година Оле смени пломбата на този зъб. Опъването престана. Ох, слава Богу!
Седнах тържествено на масата пред подредените на нея сънотворни таблетки и налях вода в голямата и водка — в малката чаша.
— За твое здраве — казах аз на отражението си в огледалото. Отражението ми ме изгледа някак скептично.
— Хайде де — казах аз. — Не се дърпай, нали обмислихме всичко в подробности. Няма как иначе. Оттук нататък ще става все по-лошо. Представяш ли си — седмица след седмица, година след година.
Отражението продължаваше да ме гледа все така скептично.
— Безработни, неомъжени, бездомни, бездетни — казах аз. — И когато всичките ни писма бъдат прочетени, няма да имаме и приятели. Няма вече връщане назад. Самотна, невротично депресивна, стара и сбръчкана — такава ли искаш да станеш?