— Ха-ха, за малко да се хвана — каза той и отново се тръшна на леглото. — Що за задръстване трябва да е било, и то по това време? Слушай, Гери, съкровище, не е нужно да се срамуваш от мен. Може да се случи и на най-красивите и най-добрите сред нас да им вържат тенекия и да ги пратят за зелен хайвер.
— О, моля те.
— Така е, така е, достатъчно е да видиш мен. Аз също не съм предполагал, че жена ми ще ми изневери с такъв противен тип. Погледни ме само: изглеждам къде-къде по-добре от него — каза Оле. — Може да звучи малко нескромно, но аз съм най-красивият мъж от нейното обкръжение. При това съм и зъболекар. На такъв като мен не се изневерява.
— Оле, сигурно е било ужасен шок за теб и ще ми бъде приятно да поговорим… друг път за това, но сега…
— Първо изслушай гениалния ми план. Веднага ще се почувстваш по-добре. Вярваш ли в кармата?
— Оле! Много ми се иска да остана сама — казах аз и се прозях. Дали сънотворните таблетки не бяха започнали да действат?
— Не е нужно да търсиш грешката у себе си — каза Оле. — Това, че Джо се отнесе така подло с теб, няма нищо общо с твоята личност, повярвай ми. Ти си наистина страхотна жена и Джо определено не желае нищо повече от това, да беше женен за теб, вместо за жена си, тази повлекана. Но сега е твърде късно. Сам си е виновен. Негодникът му с негодник. Да беше помислил навреме. Но честно казано, и ти нямаш никакъв усет за мъжете, мисля, че е редно да ти го кажа. Привличаш неподходящите мъже, които нямат никакво чувство за отговорност и търсят само удоволствие. Такива, които искат да се възползват от младостта и красотата ти, без да дадат нещо насреща.
— Ха-ха-ха — казах аз.
— Я ми кажи, няма ли в тази луксозна стая минибар?
— Има, ето там — казах аз. — Но шишенце кола от 200 мл струва седем евро и двайсет цента.
— Но аз не искам кола — каза Оле, обърна се по корем и без да става, се пресегна от леглото до минибара. — Искам уиски. Свикнах с него и ми идва добре. Не ме интересува колко струва. Аз съм богат. Дааа, аз съм един богат мъж. Един красив, богат мъж! Сигурно затова червенокосата повлекана се омъжи за мен. — Той отвори хладилника. — Няма уиски. Само червено вино и шампанско. И бира. Пфу. Ще повикам румсървиса. Това е най-малкото, което могат да направят за някого тук. Къде е телефонът?
— Мога да ти предложа водка — казах аз и му налях от скъпата си водка във водната чаша.
— Може и водка — каза Оле и пое дълбоко въздух. — Всичко ще ти платя. А сега внимавай. Значи, карма означава, че нищо не е случайно. Това тук също е карма. Всичко. Затова планът е следният: докато Мия се чука с любовника си, а твоят любовник — с жена си, ние двамата, ти и аз, ще прекараме нощта заедно. Тук, в тази хотелска стая. Как ти се струва? Дали е гениално, или е гениално?
— Това е… ужасно глупаво — казах аз. — Това е детинщина! Гледай, Мия, щом ти можеш, мога и аз, танту за кукуригу. Дори ако се абстрахираме от факта, че аз нямам ни най-малка полза от този план.
— Напротив, ти ще му покажеш на този Джо — каза Оле. — Нищо ли не разбираш? Пада му се, след като те изостави просто ей така. И когато види, че вместо с него, ти си с един красив зъболекар с порше…
— Но Джо изобщо няма да разбере за това — казах аз.
— Може би не веднага — каза Оле и се почеса по главата. — Но по-късно — да. Карма! Нищо не е случайно! Става въпрос за приц-принц-принципи, не разбираш ли?
— Не — казах аз.
— Какво толкова не разбираш! Утре сутринта Мия ще слезе на закуска в ресторанта с нейния дъртак, а там ще седим ние двамата, влюбени един в друг и хванати за ръце. Аз ще ти давам в устата от моето хлебче с мармалад. Тогава Мия ще види какво е.
— Е, това вече го разбирам — казах аз. — Искаш да накараш Мия да ревнува. Но както ти казах, намирам това за детинско и повърхностно. И няма да участвам.
— Но само си помисли колко е гениално — извика Оле. — Тя дори не може да направи сцена, защото така би се издала. Само си представи картинката: ти мамиш съпруга си и на следващата сутрин разбираш, че и той те е мамил, в същата нощ, в същия хотел. Точно като по филмите, нали?
— Слушай, Оле — подхванах отново аз. — Разбирам, че целиш да си отмъстиш. Но не се опитвай да ме убеждаваш, че това е карма и че аз ще имам някаква полза от цялата работа.
— О, ще имаш, може би не директна — каза Оле и изпразни чашата си.