— Не директна?
— Добре, окей, ролята ти наистина е неблагодарна. Но сигурно знаеш, че Мия и без това не те харесва, нали? Така че абсолютно нищо не губиш.
— Изобщо не става въпрос за това… — Изведнъж се сепнах. — Наистина ли Мия не ме харесва? И защо?
Оле започна да се киска.
— Тя си мисли, че си падаш по мен. Смешно, нали? Сякаш всички жени не си падат по мен.
— Това изобщо не е вярно — казах ядосано. Добре де, падах си по Оле, но никога, никога не съм го показвала. — Как е стигнала Мия до това заключение?
— Ами защото тогава без малко да се случи нещо между нас — каза Оле. — Между теб и мен.
— Да, но само без малко — казах аз. Не бях го забравила. — Защото тъкмо тогава Мия отново се появи.
— Именно — каза Оле и ми подаде чашата си. Налях му още водка. — Точно когато беше започнало да става хубаво. Типично за Мия. Завижда на хората дори за черното под ноктите им.
— Ти не беше длъжен да се хванеш отново с нея — казах аз малко ядосана.
Още си спомням онази вечер, в която Оле ми съобщи, че пак са се събрали с Мия. Дойде ми като гръм от ясно небе, тъй като считах връзката им за безвъзвратно приключила.
— Не, разбира се, но… това е дълга история.
— Тогава не ми я разказвай.
Онази вечер бях решила да кажа някое от класическите изречения. Нещо от рода на „Ще се качиш ли за по едно кафе?“ Но вместо това казах: „О, страхотно, радвам се за теб“ и „Разбира се, че ще останем приятели“ — но не бях напълно сигурна. За мен онези дни бяха много тежки.
— Не, нека ти я разкажа — каза Оле. — Трябва да се изясни. Как мислиш, защо бързахме толкова със сватбата, а?
— Защото… о! Да не би Мия да е била бременна? — Натъквах се на факти, за които изобщо не бях подозирала.
— Печелиш — каза Оле. — Поне тя така ми каза. Но после се оказа, че не е. — Той издуха русия кичур от челото си. — Всъщност аз много се зарадвах, че не е, защото нямаше как да съм сигурен, че детето е от мен. Ние се бяхме разделили, защото Мия временно се беше влюбила в друг. Такава си е Мия. Всичко при нея е временно. Може ли да си събуя обувките?
Поклатих глава.
— Все още искам да си тръгнеш. Уморена съм.
И наистина беше вярно. Бях смъртно уморена. Проклетите таблетки. Кой да предположи, че така бързо ще подействат.
— Напълно в твой стил. — Оле събу обувките си и ме дари с любвеобилен поглед. — Мислиш, че това е неморално. И искаш да ме спреш, да не извърша нещо неморално. Ти си толкова добра. Такъв порядъчен човек. Пълна противоположност на Мия. Ти си истинско съкровище. Искам да го фрасна този Джо.
— А аз теб — вметнах, но Оле не ме чу.
— Знаеш ли какво? Сега ще си взема един душ, а после ще се гушнем в леглото и ще си говорим за това, какъв прекрасен човек си ти — каза той, като вече събличаше дрехите си. — Тъпото е, че не съм си взел четката за зъби. Но откъде да предположа, че ще стане така?
Аз безпомощно гледах как Оле се съблича със зле координирани движения и как хвърля дрехите си на стола, а след това се извърна чисто гол към мен и попита:
— Мога ли да използвам пастата ти за зъби?
— В несесера ми е — казах аз и отвърнах поглед. — Но само да си посмял да пипнеш четката ми.
— Не се тревожи, ще ги изтъркам с пръст, гнусливке — каза Оле и се заклатушка към банята. Едва бе затворил вратата след себе си, и аз се събудих за живот. Поех дълбоко въздух, мобилизирах остатъка от силите си и се хвърлих на пода, събрах хапчетата и ги сложих при другите в чекмеджето на нощното шкафче, точно до Библията. После ги преброих. Трийсет и едно — две вече бях изпила, къде ли бяха другите две? Едното се беше търкулнало чак до гардероба, но другото така и не успях да намеря. Започнах да ругая. Тези хапчета бяха най-ценното ми притежание. Те бяха моят билет за отвъдния свят. Но за жалост сега не можех да ги изпия. Оле щеше да забележи, че нещо не ми е добре, след което щяха да промият стомаха ми и да ме затворят в някоя психиатрия.
Но какво можех да направя?
Ако се стегна, опаковам всичко и се измъкна оттук, преди Оле да е излязъл от банята? Да пъхна хапчетата в чантата си, да обуя обувките си и да изтичам до асансьора? Можех да взема такси и да отседна в друг хотел, където напълно необезпокоявана…
Още не бях довършила мисълта си, когато Оле отново цъфна в стаята с хавлия около бедрата.
— Боже — каза той. — След този душ отново се чувствам почти трезвен.