Да, лошо ли ще ми бъде! Можеш да бъдеш сигурна, че НЕ бих се самоубила, ако знаех, че ще свърша като теб. Като заможна пралеля с трапчинки. Обзалагам се, че цял живот мъжете са лежали в краката ти. Обзалагам се, че не си могла да се отървеш от вълнуващи афери. Всички тези прекрасни рокли и шапки, огромната вила и чудните пътешествия до Френската Ривиера, Индия и Ню Йорк! При тези обстоятелства дори мога да си представя, че не би било толкова болезнено, ако човек няма деца. А на мен толкова ми се иска да имам! (Всъщност вярно ли е, че си имала сифилис, или това е само слух сред роднините, подобен на този, че аз съм лесбийка?)
Но времената се промениха, пралельо Хулда. В днешно време изборът не е между всичко или нищо, между парите и любовта, между децата и бездетието, между мускулите и ума, между авантюрите и благопристойното поведение — в днешно време изборът ни се свежда до алтернативата Клаус Кьолер или суперяк31, тоест между яма за течен тор и съд за течен тор, между ада и чистилището. И никой, никой не плаща на никого друг наема.
Ето защо не искам повече да живея. Затова, а и защото имам невротична депресия и не искам да вземам лекарства, от които окапва косата.
Въпреки това вярвам в любовта, пралельо Хулда! Твърдо вярвам в нея.
Както може би знаеш, майка ми, а също и всички нейни сестри, братовчеди и братовчедки се стремят към твоето наследство, затова карат и нас да ти изпращаме картички от почивките, да ти подаряваме за Коледа излишни саморъчно направени джунджурии и възторжено да ти благодарим за чорапогащниците, които ти винаги ни подаряваш за рождените дни. Ти трябваше да добиеш от нас само най-добри впечатления, поради което и ми беше забранено да споменавам какво работя. Но знаеш ли? Аз се гордея с професията си. Нямам «малка писателска агенция» — аз пиша любовни романи. Никой от моето семейство не си е направил труда да прочете нещо от тях и ако може да им се вярва, излиза, че всички четат само Кафка и Томас Ман. Може пък на теб да ти хареса подобно четиво. Прилагам извънредните издания с едър шрифт на «Първата целувка на София» и «Детската медицинска сестра Ангела». Тях можеш да четеш и без очила.
Сърдечни поздрави,
9
Когато отворих очи, в първия момент не знаех къде се намирам. И когато се сетих, отново ги затворих.
До мен лежеше Оле, който можех да подуша и със затворени очи. Беше някаква смесица от изпарения на водка, уиски и мирис на зъболекар, която не беше чак толкова неприятна, колкото звучи. Той не хъркаше, но дишаше тежко и шумно.
Известно време дишах в неговия ритъм.
Нищо не беше както трябва. Той не трябваше да е тук, аз не трябваше да съм тук. Не и жива.
Ни най-малко не бях очарована от факта, че още дишам. Сега всичко беше много по-лошо от преди. На всичкото отгоре сега пак ме болеше кътникът долу вляво. Ох!
— Нещастието не идва само — казах аз тихо и седнах в леглото. Навън вече се развиделяваше. Щорите бяха вдигнати и аз за пръв път се възхитих на величествената гледка, която представляваше Рейн. Един шлеп пътуваше бавно по реката, светлините му почти се размиваха в светлините на утрото. Небето беше ясно и синьо. Предстоеше хубав и топъл пролетен ден.
Пощальоните в Германия отдавна вече бяха на работа и сортираха прощалните писма в пощенски чанти. После ще ги натоварят в жълтите си коли или ще ги метнат на велосипедите си.
При мисълта за пощальоните забравих да издишам. Добре сега, само без паника! Още не всичко е загубено. Изпуснах бавно въздух от дробовете си. Ако успеех да се измъкна от този хотел с хапчетата и да си намеря спокойно местенце, където да ги изгълтам, преди Оле да се е събудил, можех отново да поема контрола над живота си.
Тогава следващата мисъл с пълна сила се стовари върху мен: нямах пари да си платя нощувката. Щяха да ме арестуват, ако се измъкнех ей така. В полицейското управление щяха да ме претърсят и да ме обвинят в пласьорство на приспивателни.
Отново се опитах да успокоя дишането си. Не е толкова зле, колкото изглежда. Нали си имах Master Card. Можех съвсем спокойно да изляза оттук и да платя сметката си. Докато се приспаднат парите от сметката ми, отдавна ще съм мъртва и погребана.
Как може да е толкова трудно да гушнеш букета, по дяволите!
Поне болките в зъба ми престанаха. Внимателно се изправих. Очаквах главата ми да се пръска от болка, но за мое най-голямо учудване, не усетих такава. Дори напротив, чувствах се отпочинала и бодра. Тези розови хапченца явно си бяха добри и могат спокойно да се препоръчват. Но когато застанах пред огледалото, се изплаших. Не толкова, защото, ако изключим гащичките, бях гола, а защото вчера не се бях разгримирала. Спиралата и червилото се бяха размазали по цялото ми лице.