Погледнах към Оле. Той спеше дълбоко и непробудно. Нищо чудно, след всичко, което погълна снощи. Е, добре, като за начало ще се насладя на един душ и междувременно ще подредя мислите си.
Топлата вода ми подейства добре. Паниката ми леко намаля. Все пак имах на разположение още няколко часа, преди първият получател да отвори прощалното ми писмо и да вдигне тревога. Освен Оле никой друг не знаеше къде съм. И тъй като никой не знае какво знае Оле, никой не би се и сетил да го попита къде съм. Дали не съм написала на някого, че ще наема хотелска стая? Нямах никакъв спомен. Но ако все пак съм споменала, вероятно ще претърсят всички хотели в града. Дали да не се махна оттук? Мога да си взема такси за централна гара и да се кача на първия влак. Където и да ме отведе, там все ще се намери хотелска стая, където на спокойствие да си изпия хапчетата. Бяха останали само трийсет и две, но и те щяха да стигнат. Все пак двете, които снощи изпих, бяха достатъчни, за да спя като камък.
Да, точно така ще направя. Запазвам спокойствие, излизам изпод душа, обличам си дрехите, слагам таблетките в чантата и беж да ме няма. Такси, гара, влак, хотел — готово! Трескаво се подсуших и се промъкнах обратно в стаята.
— Гери? Наистина ли си тук, или това е само една от мръсните ми фантазии?
Оле беше буден и ме гледаше със зачервените си очи. По дяволите! По дяволите! По дяволите!
— Това е една от мръсните ти фантазии — прошепнах аз. — Ти още спиш дълбоко и непробудно. Затвори очи…
— Ууу, не толкова високо — каза Оле. — Главата ми направо ще се пръсне от болка. Случайно да имаш аспирин?
— Спи! Спи! — казах аз заклинателно. — Това е сън… Ти си уморен, клепачите ти натежават, не искаш нищо друго, освен да поспиш…
— Ти си гола — каза Оле.
— Защото сънуваш — казах аз.
— Хм — съмнявайки се, изръмжа Оле. — Ти си гола, намираме се в хотелска стая. И аз съм гол.
И за да се убеди в последното, той погледна под завивката.
— Да, да, мръсна фантазия. Спи, Оле, заспивай, ей сега ще изгрее луната… — шепнех аз.
— Сега започвам да си спомням — каза Оле. — Мия и нейния любовник, хотела, бара, ти…
— Всичко това е било само сън — казах аз отчаяна. — Когато отново се събудиш…
— О, Боже — каза Оле. — Като си помисля за изминалата нощ, се чувствам доста странно.
— Аз също — казах аз, строполих се на леглото откъм моята страна и закрих лицето си с ръце. Сякаш всичко беше прокълнато!
— Така й се пада на Мия — каза Оле. — Не бих й го казал, но ти си много по-добра от нея.
— В какво? — попитах аз.
— Как в какво, в леглото — каза Оле. — Ти си истинска фурия в леглото, честно.
Хубаво, това и аз го знам. Боже, бях пила сънотворни таблетки, а не афродизиаци! И бях сигурна, че Оле не ми е посегнал. Е, поне деветдесет и девет цяло и деветдесет и девет процента — нали все пак съм спала. Това си беше само спане, а не наркоза. Щях да се събудя, ако Оле ме беше докоснал. Ако не веднага, то със сигурност, ако ме беше докоснал неприлично. Но и да искаше, той не би и могъл. Беше цяло чудо, че изобщо е намерил леглото, така както се беше напил.
Но Оле изкарваше нещата съвсем иначе (тъкмо си изграждаше една нова действителност).
— Винаги съм го предполагал. Мия по принцип е… тя е някак си… Как да кажа, скучна. Изобщо не е вярно това, което се говори за червенокосите.
— Оле, мисля, че не си спомняш много добре какво се случи — казах аз. — Ти изпи адски много водка.
— Така е, но аз си спомням всичко — каза Оле. — Всеки детайл.
— И по-точно?
— Как съблякох роклята ти, не, как взаимно разкъсахме дрехите си и как ние навсякъде… и как си взехме душ и под душа, там… и после — о, Боже, плачеш ли?
Свалих ръце от лицето си.
— Не, не плача. Просто си мисля, че нашите спомени от изминалата нощ малко се разминават.
— Какво искаш да кажеш с това? Не бях ли добър? — Оле смутено се почеса по главата. — Заради алкохола е. Иначе съм много по-добър, честно.