— Добре — каза Оле и се премести на другия стол. — А сега?
— Сега остава само да изчакаш мухата да се превърне в слон — казах аз.
И на мен ми беше малко притеснено. Как ли щеше да реагира Мия, когато ни види? Как бих реагирала аз на нейно място?
Отпих една глътка от сока си от моркови и портокал.
— Имаш мустаци — каза Оле.
— Моля?
— На горната устна — каза Оле. — От сока.
Той взе една салфетка и започна да бърше лицето ми.
— О, добра идея — казах аз. — Мия ще припадне, като види това.
Оле пусна салфетката.
— Майната й на Мия. Не правя това заради нея. Ти имаш толкова сладка уста, казвал ли съм ти го досега?
И после взе, че ме целуна. Дойде ми малко внезапно, но и аз се включих. Беше невероятна целувка, филмов тип с всички съпътстващи я атрибути. А ние бяхме достойни за Оскар. Аз рошех с ръка русата му коса — нещо, което винаги съм искала да направя.
Прекъснахме целувката едва когато телефонът на Оле иззвъня.
— Уау! — Оле го извади, останал без дъх, от джоба на панталона си. — Това е Мия! — прошепна той.
— Супер! Вдигни го — казах аз. Хм, никак не беше зле. Вече съжалявах, че през изминалата нощ съм спала като пън.
— Здравей, съкровище! — каза Оле. — Как е времето в Щутгарт?
Аз се престорих, че си закопчавам обувката, и докато се навеждах, погледнах незабелязано какво става отзад. На осем часа любовникът на Мия седеше сам на масата, от Мия нямаше и следа. Любовникът изглеждаше някак изоставен, дори малко объркан. Той се обръщаше на всички страни, сякаш търсеше някого.
— О, тук е фантастично — каза Оле. — Тъкмо правя едно кръгче в парка. — Той ми намигна. — Вчера вечерта ли? А, нищо особено. Написах няколко фактури и гледах телевизия. А ти? Да, разбирам. Такова обучение е винаги ужасно напрегнато. В тези конферентни зали въздухът е толкова задушен. Кога ще си идваш насам? Искаш ли тази вечер да отидем у Каролине и Берт на кулинарно парти, или просто да излезем да похапнем някъде? Добре, както кажеш. Карай внимателно, мила. Обичам те. До скоро.
Той натисна бутона за изключване и пусна отново телефона в джоба на панталона си.
— Е, как се справих? Къде е тя?
— Мисля, че излезе във фоайето — казах аз. — Любовникът й продължава да се оглежда за нея. Сигурно ни е видяла и е изхвърчала навън, за да ти се обади.
— Така й се пада — каза Оле. — Гери, погледни го и ми кажи честно: какво има този, което аз да нямам?
Отново иззвъня нечий телефон. Този път беше на любовника на Мия. Той първо поговори и после напусна зимната градина.
— Ха-ха — казах аз. — Това беше Мия. Сигурно му е казала, че днес не й се закусва. Сега пък ми стана жал за нея. Наистина се оплете като пате в кълчища.
Оле взе главата ми в ръцете си.
— Ти си невероятна, Гери.
— Беше ми приятно — казах аз.
Оле понечи отново да ме целуне, но аз се отдръпнах.
— Ей — казах аз. — Вече никой не ни гледа.
— Но… — започна Оле.
— Никакво но! Планът ти проработи. — Станах. — Нямам представа какво успя да постигнеш или какво ще последва оттук нататък, но сега трябва да се погрижа за себе си.
А именно, най-напред да се върна в хотелската стая и да събера хапчетата от земята.
Само да изям набързо това превъзходно парченце сирене — м-м-м, вкусно!
Оле изглеждаше дълбоко разкаян.
— Разбирам, че ти трябва малко време — каза той. — Всичко стана някак твърде бързо… Да, всичко е много объркващо. Като прибавим към всичко и този Джо.
— Именно — казах аз. Взех си още едно парче Морбир Роял, но го оставих обратно в чинията. Какво правя? Наистина загубих достатъчно време в ядене. Енергично сложих чантата си на рамо. — Всичко хубаво, Оле. Прекарах много… интересно с теб. Но сега наистина трябва да тръгвам.
И това беше напълно вярно. Докато аз тук тичешком напусках помещението, може би пощальонът вече пускаше прощалното ми писмо в зелено боядисаната пощенска кутия на родителите ми. Трябваше час по-скоро да отида в Новосибирск.
— Гери, този Джо не е добър за теб. Ти все си намираш неподходящи мъже — каза още Оле, но аз се направих, че вече не го чувам.
Във фоайето с периферното си зрение видях червенокоса особа да се шмугва зад една колона, но не погледнах към нея, а продължих на бегом нагоре по стълбите. Когато стигнах третия етаж, се сетих, че щеше да е по-добре, ако бях поискала ключа, но вратата на стая номер 324 беше отворена.