— Поне така изглеждаше — каза Чарли.
— Не намери това, което търсеше, нали? — Пристъпих към леля Евелин. Знаех точно какви бяха намеренията й.
— Пръстенът с аквамарин и перлената огърлица не бяха вътре.
— Глупости! Макар че те ми принадлежат по право — каза леля Евелин. — Знаеш го много добре.
Чарли реши да не обръща внимание на леля Евелин. Тя извади куфара ми от нишата и го метна на леглото.
— Гери, не ти е останал много багаж! Какво си направила с жилището си?
— Почистих го — казах аз, без да свалям очи от леля Евелин.
— Наистина ми е жал за майка ти — рече леля Евелин. — Да бъде наказана с такава дъщеря. Винаги съм казвала, че си безбожно копеле.
Тук гневът ми надделя и достигна предела си.
— Никога повече не ме наричай копеле, лельо Евелин!
— Но аз не го казвам с лошо чувство — каза леля Евелин. — Ти винаги си била прекалено чувствителна. Не се приемай чак толкова на сериозно.
— Като говорим за копелета — успя ли вече да надникнеш в учебника ми по биология, лельо Евелин?
— Имаш предвид подлия намек в писмото ти ли? — Леля Евелин скръсти ръце. — Дори слепец би видял, че Фолкер е син на Райнер, косата, кривите крака, носът — ако си мислиш, че с това ще посееш раздор, ще трябва да те разочаровам — отровата ти беше пръсната напразно.
— Ти си знаеш, лельо Евелин — казах аз и взех лаптопа си от бюрото. — Този Мендел сигурно е нямал никаква представа за нещата.
Чарли отвори чекмеджето на скрина.
— Поне няколко чифта бикини сигурно си оставила?
— Само най-хубавите — казах аз.
— Те са всичко на всичко три — каза Чарли.
— Да — казах аз и дълбоко съжалих, че бях изхвърлила всички прибиращи корема бикини в телесен цвят, които ми бяха стрували цяло състояние.
— Жилището трябва незабавно да се почисти — каза леля Евелин. — Както и да се боядиса. Да не мислиш, че можеш да го оставиш така занемарено и да стовариш цялата работа на нас? Дължиш ни и наем за следващите три месеца.
— Ей! Я, по-кротко — каза Чарли. — Племенницата ви направи опит за самоубийство, а вие, вместо да се радвате, че е още жива…
— Това беше само шоу — отбеляза леля Евелин. — Искала е просто да привлече внимание. Както тогава, когато умишлено строши майсенския порцелан. Познавам това дете от раждането му и знам на какво е способно.
Сега вече чашата преля.
— Всъщност чичо Корбмахер прочете ли писмото ми? — попитах аз. — А Фолкер?
Леля Евелин не отговори на това, а каза:
— През всички тези години те подслонявахме тук и ето как ни се отблагодаряваш!
— Значи не — казах аз. — На твое място и аз не бих им го показала. Макар че ако в училище Фолкер е внимавал в час по биология, щеше да се учуди на цвета на очите си. Но може би несъзнателно го е потиснал.
— Значи наистина искаш с подлите си намеци да разбиеш едно щастливо семейство, така ли? — Очите на леля Евелин пламтяха.
Чарли, която беше напъхала в куфара всичко, което й попадна пред очите, спря за момент и ме погледна с очакване.
— Не искам да развалям ничие щастливо семейство — казах аз. — Но нито ще платя наема за следващите три месеца, нито ще правя ремонт тук. Ако държиш на това, то аз пък ще се погрижа чичо Корбмахер да понаучи това-онова за наследствеността. Или пралеля Хулда.
— Това е изнудване — изсъска леля Евелин.
— Ако ти кажа да ми превеждаш всеки месец по 1000 евро, това е изнудване — казах аз. — Е, пред мен можеш да признаеш. Кой е бащата?
— Това е подло! — каза леля Евелин.
Чарли затвори ципа на куфара и го свали от леглото.
— За останалото ще минем утре — каза тя.
— Предполагам, че е чичо Фред — казах аз. — Откъм цвета на очите е много вероятно да е той.
Леля Евелин не каза повече нито дума.
„Скъпа Брит,
Съжалявам, че се налага да откажа поканата за срещата на випуска, понеже идният петък ще съм умряла от свръхдоза приспивателни, което ще ми попречи да дойда.
Сигурно живо се интересуваш за «това, което междувременно се е случило с мен», за да се почувстваш още по-важна, отколкото си. Е, добре, нямам какво да крия!
Не съм омъжена, нямам приятел и от години не съм правила секс. Живея под наем в едностайно жилище, прекъснах следването си по немска филология още през първия семестър и от бала насам съм качила точно четири килограма и половина. Всичките ми приятели са щастливо женени и/или имат възхитителни деца. Карам четиринайсетгодишен нисан-микра, имам вече четири бели косъма и любимото ми занимание вечер е да гледам на DVD филмираните романи на Джейн Остин. Веднъж седмично ходя да чистя у леля ми. От десет години пиша любовни романи за издателство «Аврора». Псевдонимите ми са Юлиане Марк и Диане Долар, но за съжаление в момента не се котирам особено. Към днешна дата имущественото ми състояние възлиза на минус 498 евро и 29 цента. Освен това, имам невротична депресия и никога досега не съм печелила Бийтъл. Доволна ли си?