— Ясно — каза Чарли. — Но в това има и нещо хубаво. Освободила си се от всичко ненужно и сега можеш да започнеш съвсем отначало.
— Без работа, без пари, без жилище — казах аз. — И освен това всички са ми ядосани.
— Ядосани са само откачените ти роднини. А що се отнася до работата, можеш да потърсиш нещо друго, в друго издателство — реши да ме успокои Чарли. — Знаеш ли, може би аз наистина не мога да пея, но ти наистина можеш да пишеш!
— Да, но не ми е позволено — казах аз. — И след като обидих издателя си в памфлет, дълъг цели три страници, успях да проваля и най-нищожния си последен шанс. — Закрих лицето си с ръце. — А го намирам наистина за симпатичен.
Улрих отвори вратата и подаде главата си.
— Каро и Берт са тук — каза той.
— Не искам да виждам никого — казах аз, но Каролине вече се беше промъкнала покрай Улрих и драматично падна на колене пред дивана, за да ме прегърне.
— Гери, о Боже, какъв ужас преживях заради теб, толкова се радвам, че не си го направила, никога няма да си простя, че не бях забелязала, винаги съм мислела, че си щастлива, ти си такъв жизнерадостен, чудесен човек и всички те харесват, особено децата, защо мислиш, че те избрахме за кръстница на Фло, винаги ми е действало успокояващо като си представя, че ще се грижиш за нея, ако нещо се случи с нас, ах, Гери…
— Съжалявам — измънках аз.
— Ето ти пръстена — каза Каролине. — Прекрасен е и е толкова мило, че си го нарекла на нея, но аз бих предпочела да й го дадеш чак след четирийсет години или там някъде…
Тя сложи аквамарина на пръста ми.
— А какво ще стане със зайчето? — попитах аз. — След четирийсет години ще е малко късно.
Каролине въздъхна.
— Е, накрая пак аз ще трябва да върша цялата работа… Но имаме достатъчно място, а и Флорине вече е доста разумна… Да, мисля, че ще си получи зайчето.
— Поне това — казах аз.
Берт се беше облегнал на рамката на вратата.
— Улрих каза, че си загубила работата си. Защо не ни каза? В нашата фирма постоянно търсят хора за офиса. Ще получаваш поне толкова, колкото изкарваш и с писането.
— Би било… — казах аз и се покашлях. — Благодаря.
— А що се отнася до мъжете… ей, Гери, такава красива, забавна и стилна жена като теб няма да остане задълго неомъжена — каза Берт.
— Безспорно — обади се Улрих.
— Ти нали се отказа от мен — казах аз.
— Не, ти се отказа от мен — каза Улрих.
— Да, защото ти не ме искаше — казах аз.
— А докато това стане, можеш да се наслаждаваш на свободата си — каза Берт. — Не е чак толкова забавно да имаш семейство и ипотека на главата си. Понякога бих дал всичко, за да мога поне една неделя да се наспя.
— Глупак — каза Каролине. — Типично мъжки начин на мислене. Но, разбира се, той донякъде е прав, Гери. Виж колко весело може да е, когато не си обвързан, помисли си само за Бриджит Джоунс.
— Лош пример — рече Чарли. — Накрая тя се събра с Колин Фърт.
— Но само във филма — възрази Каролине.
— Така е, но помисли си само за всички провалени бракове — каза Берт. — Вие още не знаете, но при Мия и Оле нещата изобщо не вървят.
— Нима? — попита Чарли.
— Ами да — каза Берт и кимна. — Оле дойде снощи у нас и направи няколко недвусмислени намека. Мия…
— … фльорцата — добави Каролине.
— … му изневерява — каза Берт. — Но и работата на Оле не е много чиста. По дяволите, изглеждаше направо съсипан. Никога не бях го виждал такъв.
— Така е, но какъв шок получи само, когато му разказахме за Гери — каза Каролине. — Пребледня като платно.
— Да, така беше — каза Берт. — Най-малко пет пъти попита дали сме напълно сигурни и искаше да знае всичко, до най-малката подробност.
— Нима? — каза Чарли. — А Мия къде беше?
— У тях в леглото, с мигрена — каза Берт. — Уж уморена от обучението.
— Тя е чудовище — каза Каролине. — Винаги съм го казвала. Но сега трябва да вървим, наели сме детегледачката само за един час. — Тя ме целуна по бузата. — Оправяй се, Гери, а вие двамата се грижете добре за нея.
— Правим го — каза Чарли и сложи ръка на корема си. — Когато не се налага да повръщам.
— Ха-ха — каза Каролине. — Повръщането е дребна работа, сравнено с това, което ти предстои.
Бих останала завинаги на дивана в дома на Чарли, но ми беше пределно ясно, че това е невъзможно. Всъщност имах само три възможности, от които нито една не ми харесваше: да опитам още веднъж, да се оставя да ме вкарат в лудницата или да продължа някак живота си.