Всяко решение си има проблем

— Разбирам — рече Адриан.

— Извини се — изсъска майка ми иззад вратата.

— Съжалявам — казах аз механично.

— За какво по-точно? — попита Адриан.

— Що за човек сте? Садист? — изкрещях аз. — Не си спомням точно всичко, което съм ви написала, но се извинявам за това и вземам думите си обратно, окей?

— О, окей — каза Адриан. — Значи според вас, аз нямам ужасен и под всякаква критика стил на писане и че книгата ми не е абсолютен боклук, така ли?

— Ааа… напротив — казах аз. — Но се извинявам. А също и за… ааа… останалите неща, които ви написах. Сега Лакрице ще си изпати ли, че е издала неща от кухнята?

— Оставам с впечатлението, че наистина не си спомняте какво сте писали — каза Адриан.

— Така е, не помня. Но помня всичко, което ми разказа Лакрице. Ще има ли неприятности заради това?

— Не — каза Адриан. — Нека си остане между нас.

Това наистина беше мило.

— Благодаря. Тя сърди ли ми се, че съм се самоубила?

— На нея пратихте ли прощално писмо?

— Не.

— В такъв случай, тя нищо не знае — каза Адриан. — Тази сутрин не е на работа. Чуйте, Гери, прочетох ръкописа ви. Трябва да ви кажа, че го намирам за добър. Той наистина е добър!

— Благодаря — казах аз изумена.

Той неволно я нарече с малкото й име, при което по незнайни причини сърцето й започна лудо да бие.

— Аргументите ви също намирам за убедителни — каза Адриан. — Вие наистина разбирате от характери и интриги.

— Нали ви казах — казах аз.

— И така, бих искал да дам за печат „Пътят на Лея в мрака“ като пилотен роман от серията Ронина — каза Адриан. — Всъщност затова се и обадих. Исках да получа разрешение за посмъртно издаване и да разбера кой ще получи хонорара.

— А не мислите ли, че щеше да е малко рано за подобни разговори — казах аз и си представих как биха реагирали родителите ми на това обаждане, ако наистина бях изпила приспивателните.

Сърдечни съболезнования, а сега можем ли да издадем романа за вампири на дъщеря ви? С парите можете да купите хубав ковчег.

— Да, знам — каза Адриан. — Но веднага исках да разбера как сте.

— Е, при положение че съм мъртва… — казах аз.

— Допусках, че може да не сте изпили достатъчно приспивателни — каза Адриан и гласът му прозвуча малко ядосано. — Или да са ви намерили навреме.

— Но… — започнах аз.

— Стига с това но, бе момиче! — изсъска майка ми иззад вратата, ей така, по навик.

— Така или иначе, аз ще получа хонорара — казах.

Така поне банковата ми сметка отново ще е на плюс.

— Добре — каза Адриан. — Значи това го изяснихме. Останалото ще обсъдим по-късно.

Още не исках той да затваря.

— Щяхте ли да дойдете на погребението ми? — попитах тихо аз.

— Щях да изпратя венец — каза Адриан и затвори.

* * *

„Скъпи Хари,

Моля те да ме извиниш за закъснението, но имах твърде много работа около подготовката на самоубийството ми. Въпреки това успях да съчиня две четиристишия за тържеството по случай сребърната сватба на родителите ти:

Алекса искаше съпруг богат, хола хи хола хо, Кола и куче, къща и деца, хола хихахо Към Фред тогава взор обърна, хола хи хола хо, Мечтата си в действителност превърна, хола хихахо.

Види ли, че някому добре е, хола хи, хола хо Алекса точи ножа и беснее, хола хи ха хо. И въпреки простатата на Фред, хола хи, хола хо Животът е прекрасен и всичко е наред, хола хихахо.

Сърдечни поздрави в ре мажор от твоята братовчедка

Гери

P.S. Съжалявам, дето ти бях казала, че който яде сапун, може да полети. Но аз самата бях още твърде малка и нямаше как да знам, че ти, като последен глупак, години след това ще продължиш да отмъкваш сапуна от тоалетните и да се тъпчеш с него. Все пак ти беше на девет години, когато — дрогиран със сапун — скочи от гаража на чичо Густав! Честно, още се питам, как при тези заложби успя да станеш доктор по икономика?“

12

Майка ми ме пусна да си ходя едва следобед, след като се обади и последната от нейните сестри, партньорки по бридж и лели. (Доколкото си спомням, на никоя от тях не бях написала писмо, но това нямаше значение! Извинявах се наред.)