Въпреки че за цялото това време майка ми най-малко три пъти мина покрай мен (например, за да отиде до тоалетната), нито веднъж не ме погледна, нито ми проговори. Само от време на време ми изсъскваше по някое наставление иззад вратата. Нещо за хапване или пиене също не получих.
Сестра ми Лулу се обади след работа.
— Я гледай ти? Какво правиш вкъщи? Мислех, че мама няма да те пусне да пристъпиш повече прага на дома й.
— Но за съжаление съм тук.
— Така и така те хващам на телефона. Първо: радвам се, че си още жива, и второ: съмненията ти относно Патрик не се потвърдиха.
— Това е чудесно — казах аз.
— Да — каза Лулу. — Патрик и онзи тип, на който си се натъкнала…
— Суперяк31.
— Да, онзи перверзник, та двамата нямат абсолютно нищо общо.
— Освен външния вид — казах аз. — Сигурно са астрални близнаци или нещо такова.
— Глупости — каза Лулу. — Ти просто си проектирала някаква своя представа върху Патрик! — Когато Лулу използваше чужди думи в мое присъствие, винаги ги произнасяше особено бавно. — Суперяк! Все попадаш на някакви откачайки. В интернет! Нали ти казах, че там се навъртат само ненормалници и перверзници. А сега ми дай мама, трябва да говоря с нея.
— Добре, но бъди кратка, може да се обади пралеля Елсбет — казах аз. — Дори не знам защо, но трябва незабавно да й се извиня.
Извиних се и на майка ми.
— Мамо, съжалявам — казах аз, когато решихме, че вече наистина не остана някой не обадил се.
— При мен няма да ти се размине току-така — каза майка ми. — Трябва да мислиш, преди да направиш нещо.
— Ами ако сега бях мъртва? — попитах аз.
— Щеше да е също толкова лошо — каза майка ми.
Съмнявам се.
Преди да тръгна, потърсих баща си и го намерих в градината. Той засаждаше тиквички.
— Татко? И ти ли не искаш да говориш с мен?
— За какво искаш да говорим, Гери? — Лицето му продължаваше да има каменно изражение. — Това не е шега работа, не мислиш ли?
— Не исках никого да нараня — казах аз.
— Това е смехотворно — баща ми избухна гневно. — Как искаш да отнемеш живота си, без да нараниш никого?
— Мислех, че за вас няма да е толкова тежко… — За нещастие сълзите отново потекоха по бузите ми. — В последно време нещата не вървяха особено добре, татко. Не само вие планирахте друг живот за мен — аз също! Освен това, съм предразположена към известна невротичност… въпреки че се борих и полагах усилия… накрая това беше единственият изход.
— Животът невинаги ни предлага това, което сме планирали — каза баща ми. На челото му изпъкна жилата, която се появяваше само когато губеше на тенис. — И аз не бях планирал най-малката ми дъщеря да се опита да отнеме живота си.
— Както казах, не исках никого да нараня — казах аз.
Баща ми стисна устни.
— Признай си, на никого от вас нямаше истински да липсвам! — избухнах аз. Аха, ето че отново се появи моето обичащо разправии подсъзнание. — И без това никога не мога да ви угодя. Срамувахте се от цвета на косата ми и от работата ми, срамувахте се и че още не съм си намерила мъж. Знам, че искахте да се родя момче. Ти четири пъти си си пожелавал син и всеки път си получавал по една дъщеря. С всеки следващ път разочарованието ти е растяло. Но нали животът невинаги предлага това, което сме си пожелали? Човек трябва да бъде доволен от това, което има.
Толкова се бях ядосала, докато говорех, че дори престанах да плача. Баща ми толкова се изненада, че дори не успя да възрази.
— Е, сега поне имаш момчета внуци — казах аз, обърнах се и си тръгнах.
— Влизай, Гери, имаме си гост — каза Чарли, когато ми отвори вратата.
Беше Оле. Той ме погледна много строго, веждите му бяха свъсени. За пръв път виждах този негов поглед. Обикновено ме гледаше с големите си лъчисти сини очи така топло, сякаш бях младенецът Исус.
Е, голяма работа! Не беше единственият, който ме гледаше лошо. Вече започвах да свиквам с това.
— Трябва да поговорим — каза Оле.
— Не ми се говори с никого — казах аз, завих покрай него и се прибрах в стаята за упражнения на Чарли.
Исках да се наплача на воля, истински, с глас, сред корите от яйца. Освен това не изглеждах особено добре. Косата ми не беше мита, не бях гримирана (нямаше смисъл, защото при толкова много рев и без това всичко веднага се размазваше) и бях облякла една износена тениска на Чарли с надпис „Върви на майната си“.