— Току-що е била при родителите си — обясни Чарли. — Толкова лошо ли беше, Гери, мишенце?
Не успях да се сдържа и ревнах, преди да стигна до вратата.
— Банда престъпници! — изруга Чарли. — Вместо да се радват, че си още жива, и да се запитат защо си го направила…
— Защо го направи, Гери? — попита Оле.
— Виждаш, че не съм го направила — казах аз. — Точно в това ми е проблемът.
— Значи си се настанила в този хотел само за да се самоубиеш? — попита Оле.
— Остави ме на мира, Оле — казах аз и се опитах да затворя вратата с корите от яйца. — И ти си имаш достатъчно проблеми, но ние не ти се бъркаме.
Оле препречи с крак вратата.
— Искам само да изясним някои неща.
— Няма какво да изясняваме — казах аз. — Ти просто се оказа на неподходящото място в неподходящия момент.
— На точното място в точния момент — поправи ме Чарли. — Ако не беше Оле, сега щеше да си мъртва.
— Да, и щеше да е по-добре — казах аз.
Чарли сложи ръка на рамото на Оле.
— Дай й още няколко дни. По-добре си върви.
— Добре, след малко — каза Оле. — Имам само още няколко въпроса. Кой е Джо?
Не казах нищо, вместо това натиснах крака на Оле с вратата.
— Заради него ли го направи? — попита Оле.
— Ах, Оле! Джо е измислен, той е, ааа, саркомом — казах аз.
— Какво?
— Акрополис!
— А?
— Акроним — казах аз. — Откъде да знам как му се вика на това!
— Аноним — предложи Чарли. — Псевдоним. Метафора.
Оле сбърчи чело.
— Все още нищо не разбирам.
— Вие сами си го измислихте — казах аз. — Решихте, че ще ходя на среща, и на мен ми хареса. Среща със смъртта. Като във филма с Брад Пит.
— „Да срещнеш Джо Блек“ — каза Чарли. — Да умреш от скука. Като изключим секс сцените.
— Значи няма никакъв Джо? — попита Оле.
— Напротив, има много хора с това име — казах аз раздразнено. — Но аз лично не познавам нито един. Върви си вкъщи, Оле. Искам да остана сама.
Но кракът на Оле упорито не мърдаше от вратата. Носеше изящни, скъпи, ръчно изработени италиански обувки и те сигурно страдаха от лошото ми отношение към тях.
— Откъде все приспивателните?
— Подариха ми ги — казах аз и силно настъпих Оле по пръстите. Той дори не мигна.
— Защо дойде в бара? Каква работа имаше там? — попита той.
— Исках да изпия последна чаша шампанско — казах аз. — Да, знам, че беше много глупаво. Но така се случи. Сега, моля те, върви си!
— Невероятно! — каза Оле. — Само като си представя какво щеше да стане, ако наистина бях взел такси и се бях прибрал вкъщи…
— Ти спаси живота на Гери — каза топло Чарли.
— Да — каза Оле и леко се усмихна. — Може да се каже. Но ако бях забелязал, че нещо не е наред, сега поне можех да се гордея с това.
— Вечно ще съм ти признателна. — Чарли целуна Оле по бузата, което за момент отклони вниманието му. Аз използвах възможността, избутах крака му и тръшнах вратата.
— Ей! — извика Оле. — Още не съм свършил!
— Остави я — каза Чарли. Въпреки корите от яйца, чувах всяка тяхна дума. — Сега не й е никак лесно. Разбира се, на теб също. Съжалявам за това с Мия. Говори ли с нея?
— Всичко е много сложно — каза Оле.
Би могло и така да се каже.
— Тя обича ли другия мъж? — попита Чарли.
— Откъде да знам — каза Оле. — Не сме говорили за него.
— Но тя знае ли, че ти знаеш, че ти изневерява?
— Не знам — рече Оле. — Не знам какво мисли Мия. Както казах, всичко е много сложно. В последно време двамата не си говорим много.
— Но… — каза Чарли. — Аз не бих издържала така! За това трябва да се говори. Все пак вие сте женени.
— Знам — отвърна Оле. — Затова съм тук.
— Какво общо има Гери в случая? — попита Чарли. — А, разбирам! Защото Мия си мисли, че между теб и Гери има нещо!
— Както казах, не знам какво мисли Мия — каза Оле. — Не знам и Гери какво мисли.
И Гери не знае какво мисли, помислих си аз, напуснах подслушвателния си пост зад вратата и легнах на дивана.