Само след минута влезе Чарли.
— Оле си тръгна — каза тя. — Не ти ли се струва, че се държи странно?
— Той мисли, че между нас е имало нещо — отвърнах кратко аз.
Чарли седна на дивана до мен.
— Моля?
— Той беше толкова пиян, че не можеше да разграничи въображаемото от реалното. Когато на сутринта се събуди гол до мен, си въобрази някои неща.
— А защо е бил гол? — попита Чарли. Повдигнах рамене.
— Не си беше взел пижама — казах аз.
— Да, но човек си спомня дали е правил секс, или не — възрази Чарли.
— Нима? А какво ще кажеш за онзи Зепел, когато се изплаши, че може да си бременна само защото беше заспала пияна на дивана му.
— Казваше се Каспар — каза Чарли. — И това беше съвсем различно. Тогава в паметта ми имаше огромна черна дупка.
— Вероятно и в паметта на Оле има такава — отбелязах аз.
— Но ти сигурно си му обяснила, че всичко това са глупости — каза Чарли.
Отново повдигнах рамене.
— Той не ми повярва. — Надигнах се и седнах на дивана. — Чарли, не издържам повече. Ако ще трябва отново да се срещна с някого, предпочитам доброволно да отида в психиатрията. Пък и там ще съм на топло и сухо и ще ми дават достатъчно храна.
— Глупости — каза Чарли. — Мисля, че само спечели от това. Каза на хората какво мислиш за тях и така отся плявата от житото. Сега си заобиколена само от тези, които наистина те обичат и държат на теб.
— Но аз и от тях се срамувам — рекох.
— Срамуваш се! Ти на колко години си? Срамуването е за малките момиченца — възнегодува Чарли.
— Днес у родителите ми се обади Адриан, този, от издателството — казах аз. — Онзи на когото написах, че го намирам за секси, че приятелката му не е за него и че под гърдите ми не се задържа нито един молив. Е, ти на мое място нямаше ли да се срамуваш?
— Не — отсече Чарли. — Нали всичко това е вярно.
— Но аз изобщо не познавам този човек.
— Толкова по-добре — каза Чарли. — И какво искаше той?
— Искаше да изпрати венец за погребението ми и да попита дали може да издаде посмъртно романа ми за вампири.
— Но това е чудесно! — извика Чарли. — Значи пак имаш работа.
— Казах роман за вампири — възразих с възможно най-презрителен тон.
— Къде е той? — попита Чарли.
Посочих лаптопа.
— Вътре. „Пътят на Лея в мрака“. Но не го чети, ако не понасяш кръв.
Чарли беше очарована от Лея. След като отвори лаптопа и зареди документа, погълна осемдесет страници за по-малко от час. През цялото време седях срещу нея и не можех да се начудя. Тя наистина се вълнуваше. По едно време дори започна да си гризе ноктите, а това го правеше само в киното.
— Страхотно е — каза тя, когато приключи с четенето. — Боже мой, какво напрежение! Какво става после? Ще се съберат ли Ронина и сър Амос?
— Ами, това трябва да се питат хората при всеки роман — обясних аз. — Двамата герои са замислени като Кларк Кент и Лоис Лейн. Или като Ремингтън Стийл и Лаура Холд.
— О, разбирам — каза Чарли. — Това създава допълнително напрежение. Кога ще напишеш следващия?
— Чарли, аз не пиша романи за вампири. Това е боклук!
— Но изпълнен с напрежение боклук — възрази Чарли. — И откога започна да подбираш жанровете? Само защото се държиш като младия Вертер, не означава, че си Гьоте. Да не говорим, че винаги съм намирала Вертер за противен. С неговите самосъжалителни превземки около оная Шарлоте. На твое място бих отишла при този Адриан в издателството и бих му казала, че ще пиша за него.
— Хм — казах аз. — Но тази поредица съдържа такива недодялани измишльотини…
— Е и? Ще му кажеш, че искаш да работиш при твоите условия: без недодялани измишльотини и за повече пари. Нищо не губиш.
— Хм — казах аз.
— Хайде! Щом той специално се обажда, за да купи романа на една мъртва, значи наистина е много заинтригуван. Ти знаеш, че харесвам романите ти, наистина, но това тук е не само романтично, в него има и напрежение. Някак си е щуро, с всички тези злодеи и странни оръжия, с тези магически портали — не спираше Чарли. — Значи, без да подценявам другите ти романи, тук наистина нещо се случва. Само си представи какво би било, ако тези отцепници проникнат в клиниката на доктор Олзен и се нахвърлят на банките с кръв. Ако детската медицинска сестра Ангела в действителност се окаже вампирка и главният лекар Госвин бъде ухапан от върколак… Та ти можеш на практика да превърнеш всички свои романи в романи за вампири! Да ги трансформираш, имам предвид.