С най-голямо уважение,
13
Фло ни отвори вратата.
— Носите ли ни нещо?
— Защо още не си в леглото? — попита Чарли.
— Защото още не съм се уморила, а и защото ви чакам — каза Фло и бурно ме прегърна, а после още веднъж, когато й подадох малък стикер с еднорог. — Ти си най-добрата на света, Гери!
— Ако аз ти бях донесла нещо, щях ли да съм най-добрата на света? — попита ревниво Чарли.
— Не — каза Фло. — Но щеше да си втората най-добра.
— Върви да спиш — нареди Чарли.
— Днес има пълнолуние и децата по принцип не спят, отсега свиквай с това! — Каролине дойде от кухнята, раздаде целувки и отново заговори без точки и запетайки. — Чарли, миличка, още ли ти се гади, ха-ха, казвах ти аз, че не е забавно, Улрих, не си ли се бръснал, стара бодлива мечко, Гери, толкова се радвам, че си тук, изглеждаш страхотно, тениската нова ли ти е, Северин, пусни обицата й, купих сьомга, а не филе от риба тон, което не бива да се купува заради свръхулова, който скоро ще доведе до масовото им измиране, защото не стигат до там да пораснат и да се размножат, а няма и какво да ядат, Северин, казах ти да престанеш, защото ние хващаме и по-малките риби, което е срам и позор, понякога се срамувам, че съм човек, сьомгата се внася от един ирландски екологичен развъдник, така че можем да я ядем с чиста съвест, мислех си да я приготвим със сос от сметана и копър и юфка, прави се бързо и засища, децата също го харесват, Марта и Мариус ще доведат и двете си деца, тъй като детегледачката била заета, Оле и Мия също ще дойдат, да не сте се изпуснали, че знаем за кризата в брака им, Оле ни каза за това най-поверително, правете се, сякаш нищо не се е случило, Фло, качи се бързо горе в детската, мисля, че Одете иска да облече на твоята Покахонтас роклята на Спящата красавица.
— Да не се е побъркала! — Фло изтича нагоре по стълбите.
— Добър трик — похвали я Чарли.
— Но действа само при момичетата — каза Каролине, взе Северин на ръце и ни проправи път през купища от дрехи, обувки и играчки, като ги подритваше ту наляво, ту надясно.
Не смеех да продължа напред, но Чарли ме хвана за лакътя:
— Хайде! Няма от какво да се срамуваш.
Ах, тази Чарли! Какво ли щях да правя без нея? Тази сутрин беше последната й изява като певица. Пя „Аве Мария“ на една сватба в църквата „Света Агнес“, а Улрих и аз седяхме на последния ред и слушахме не само как пее Чарли, но и какво говорят за нея другите гости на сватбата.
— Господи, кой я нае тази?
— Сигурно е роднина на някого.
— Нищо чудно, че майката на булката плаче.
— Благодаря ти — пошепна ми Улрих. — Наистина беше крайно време някой да се престраши и да прекрати това.
— Пак заповядай — отвърнах аз, макар че сърцето ми кървеше, като гледах с какъв плам Чарли врещеше фалшивите си тонове.
— Изпъчи гърди, горе главата — каза тя сега и аз направих това, което ми нареди. Наистина нямаше причина да се срамувам. Не и пред приятелите си.
Правехме същото като всяка друга събота вечер — готвехме и се опитвахме по възможност да не обръщаме внимание на вдигащите шум деца. Но, разбира се, някак не беше като друг път. Първо, защото Мариус и Марта все ме поглеждаха странно и говореха с мен бавно и натъртено, и второ, защото Оле избягваше да ме поглежда, докато Мия не сваляше очи от мен и сякаш ме пронизваше с поглед.
Сериозно обмислях да се кача на кухненската маса и да дам обяснение: „Не съм на антидепресанти и между нас с Оле никога не е имало нещо. Кълна се в живота си“.
Естествено, не се реших да го направя. Освен това, макар наистина между мен и Оле да не е имало нищо, вече бях започнала да съжалявам за това. Защото нито за Оле, нито за Мия това имаше някакво значение.
Останах с впечатлението, че на Мия много й се искаше да забележа пронизващите й погледи.
— Е, как мина обучението ти миналата седмица, Мия? — попитах аз, когато вече не издържах повече и бяхме седнали на масата, за да изядем сьомгата с юфка. Фло се намести както винаги в скута ми и ме накара да я храня като бебе.
— Скучно, какво винаги — каза Мия. — За разлика от теб, говори се, че си прекарала доста вълнуващ уикенд.
— Мия — изсъска Мариус, но Мия се направи, че не го е чула.
— Отваряй устата, влакчето идва — казах аз на Фло.
— Любопитно ми е, Гери, какво всъщност се случи? — Мия леко се наклони напред и червената й коса заблестя като огън на светлината на лампата. — Щяла си да пиеш сънотворни таблетки, но междувременно нещо ти било попречило. Мога ли да попитам какво? Или кой?