— О, да не си ровила в интернет?
Мия кимна.
— И знаеш ли какво? Сигурна съм, че твоят случай е точно такъв.
— Това поне обяснява липсата на състрадание и загриженост у теб — казах аз.
— Трябва да ти кажа, че според мен този трик никак не е лош — рече Мия. — Доста подъл, но ефективен. Този, по когото отдавна си падаш, не би устоял на твоя жален и безпомощен вид. Не трябва да се подценява и фактът, че мъжете обичат да имат чувството, че са спасители. Докато се усетиш, и вече си в леглото с този тип.
— Не знам, Мия, според мен не си струва да се прави всичко това само за да вкараш някого в леглото си.
— Някои мъже не се дават така лесно — каза Мия. — Например, женените.
Идеше ми да се разсмея.
— Но кой е толкова глупав, че да се увеси на врата на женен мъж?
Мия ме погледна строго.
— Много повече жени, отколкото предполагаш, Гери. Сигурно няма да повярваш, но Оле също понякога излиза от правия път.
— Оле? — Погледнах към Оле. Той изглеждаше неспокоен, така, сякаш възглавницата на стола под него е от жарава. — Не и Оле!
— Ами, напротив — шепнеше Мия. — Той още не знае, но една моя приятелка го видяла този уикенд с друга.
— Може да е била негова братовчедка? — предположих аз.
Всичко това започна да ме забавлява.
— Не, не, ти не ме разбираш — каза Мия и дебнейки ме, се наведе още повече към мен. — Моята приятелка е видяла Оле и любовницата му в един хотел. На закуска. Натискали са се.
Сигурно Мия ме мислеше за последния боклук, тъй като при това разкритие дори не се изчервих.
— Не, не вярвам. Не и Оле! Сигурно твоята приятелка се е припознала.
Мия поклати глава.
— Тя е сто процента сигурна.
— И кога е станало това?
— Съвсем скоро, миналия уикенд — каза Мия, при което зениците й се смалиха до глава на карфица.
— О! Горката ти! — казах аз съчувствено. — Докато си била на обучение! Това наистина е… нелепо. А той какво казва за това?
— Той още не знае — отвърна Мия. — Искам още малко да… изчакам.
— Мислиш ли, че е нещо сериозно? — попитах аз.
Мия ме изгледа продължително. После каза:
— Всъщност мисля, че е приключило.
О, нима? Какво безочие! Арогантна коза.
— Значи всичко е наред — обобщих студено. — Само не разбирам защо просто не запознаеш Оле с разкритията на приятелката си, така поне ще си наясно.
— Сигурно ще го направя — каза Мия. — Досега да съм го направила, ако не беше суетнята около твоето почти-самоубийство. Всъщност ще опиташ ли пак?
— Знаеш ли, мисля, че засега получих достатъчно внимание и признание.
— Изобщо ли не те интересува що за жена е другата?
— Имаш предвид любовницата на Оле? Естествено, че ме интересува — казах аз. — Но мислех, че ще ти е неприятно да говориш за нея.
— Не, ни най-малко — каза Мия. — Приятелката ми каза, че била съвсем невзрачна и скучновата жена.
— Нима — усмихнах й се аз приятелски. — На нейно място и аз бих казала така. Кой нормален човек би измъчвал допълнително приятелката си като й опише подробно какво страхотно парче е другата? Не й ли стига самата изневяра?
— Не, истина е — упорстваше Мия. — Моята приятелка каза, че и при най-добро желание не може да разбере какво намира Оле в нея.
— Където падне стрелата на любовта… — казах аз.
— Любовта! — избухна Мия. — Нали ти казах, че не е нищо сериозно!
— Хм, тогава значи е само… първично привличане — продължавах аз. — Толкова по-добре. Ще премине по-бързо.
— Да! Дааааааа! — Марта най-после беше извадила фара за кола от конструктор Лего от носа на Одило и сега триумфиращо го размахваше във въздуха. Одило доволно се отдалечи. Той често завираше разни неща в носа си и Марта невинаги успяваше да ги извади. Малко преди Великден Одило си беше напъхал шапката на едно пожарникарче, която дежурният лекар трябваше да отстрани. Освен това Марта се кълнеше, че намерили и две обувки на Барби.
— Полека-лека трябва да вървим — каза Мариус, поглеждайки към Берт, който беше заспал седнал, държейки Северин, както се случваше почти всяка събота.
— Да, и ние — каза Оле и скочи. — Идваш ли, Мия?
— Но аз така хубаво си говорех с Гери — нацупи се Мия.
— Друг път пак ще си поговорим — казах аз и си позволих една тънка усмивка. — Интересно ми е как ще се развият нещата.