Чарли пак го беше сръгала в ребрата.
— Днес у родителите ми ще дойде бъдещата свекърва на сестра ми — казах аз и се огледах нерешително.
— А, ясно — каза Ули. — Барнала си се идеално за случая.
— Гърдите напред, раменете изпънати, горе главата — изкомандва Чарли. — Не позволявай на нищо да те събори, чу ли! Това, което се случи, не бива да отиде на вятъра.
— Какво имаш предвид? — попитах аз.
— Ами, тази работа със самоубийството — каза Чарли.
Майката на Патрик беше дребна, невзрачна жена със сива, късо подстригана коса, с доста грозни рамки на очилата и бежова блуза на цветя. Когато тя се огледа почтително в трапезарията и каза: „О, колко ви е хубаво тук“, сърцето на майка ми беше окончателно превзето.
— Много скромна жена, а какво златно сърце има — каза по-късно тя в кухнята, когато й помагах да сипе в чиниите. — Блузата й е ужасна на бедничката, но кога да й остане време да следи модните тенденции? Работила е като чистачка, за да осигури следването на сина си. И сега тя е много горда, че Патрик си е намерил такова умно и хубаво момиче като Геритилу. Гимназиална учителка от добро семейство.
— При това руса — казах аз.
— При това руса — повтори майка ми. — Децата на двамата биха били очарователни. Повече сос Тиригери, но само върху аспержите. Между другото, твоята блуза също е ужасна! Всичко се вижда през сутиена. Не ти ли казах изрично да облечеш нещо подобаващо? Веднъж да те помоли човек за нещо…
— Съжалявам — казах аз.
Май трябваше да си облека тениската „Подолски“.
— Стига — каза майка ми. — Правиш го нарочно. Винаги си била такава. Ей така, напук!
Както винаги яденето беше много вкусно, макар че Арсениус и Хабакук не хапнаха нито от рибата, нито от аспержите и направиха някои магарии с картофите. Всичко си беше постарому, само баща ми не ме удостои с нито един поглед. Сигурно още ми се сърдеше за това, което му наговорих миналия понеделник.
Хизола беше седнала до мен и плахо ми се усмихваше.
— Ето ти МР3-плейъра. Сигурно сега ще ти трябва.
— Можеш спокойно да го задържиш, Сиси — казах аз. (Наричах я тайно Сиси, което при всички случаи беше по-добро от Хиси, както понякога й викаше майка ми: поне малкото й име да звучи нормално.) — Подарена къща назад не се връща.
— Но ти нали сега няма да умираш?
Въздъхнах.
— Вероятно — казах аз.
— Аспержата има вкус на повърнато — извика Хабакук.
— Рибата има вкус на сополи — добави Арсениус.
Добре, че не бяха тризнаци и нямаше кой да измисли нещо за картофите.
— Хаби! Арсениус! Какво ще си помисли гостенката за нас? — каза майка ми.
Гостенката. Очевидно Патрик вече беше част от семейството.
— О, толкова е хубаво да имаш голямо семейство — каза майката на Патрик. — Винаги съм искала Патрик да има братя и сестри, но — въздъхна тя — не се получи.
Значи Патрик няма брат близнак, който да безчинства в интернет като суперяк31. Жалко.
— Тигелу има още една сестра — каза майка ми. — Моята втора по възраст дъщеря живее със семейството си във Венецуела. Съпругът й е дипломат и нашата Гетирика работи като заклет преводач. Тя говори три езика.
— О, прекрасно. Колко са надарени дъщерите ви! — каза майката на Патрик и се обърна към Тине. — А вие какво работите?
— В момента изцяло съм се посветила на домакинството и майчинството — каза Тине с достойнство. — Но когато близнаците поотраснат — (кога ли ще стане това?), — отново ще се върна към учителството.
— Още една учителка — впечатли се майката на Патрик, а моята се пръскаше от гордост. Но когато гостенката се обърна към мен, майка ми светкавично й поднесе купата с картофи.
— Искате ли допълнително?
— Не, благодаря — каза майката на Патрик. — Яденето беше превъзходно. Като в ресторант. Обикновено не мога да си позволя такива деликатеси.
— Мамо! Не се прави, сякаш приличната храна не ти е по джоба! — Явно Патрик малко се срамуваше заради майка си.
Майката на Патрик отново се обърна към мен.
— А вие какво работите?
Майка ми скочи и започна трескаво да раздига масата.
— Би ли дошла в кухнята да ми помогнеш за десерта, Луриге?
— О, и десерт ли има? — каза майката на Патрик.
— Мамо, не се прави, като че ли никога не си яла десерт! — каза Патрик.