— Гери е писателка — каза високо баща ми.
Майка ми замръзна на мястото си с камарата чинии в ръка. Останалите също погледнаха смаяно баща ми, а най-вече аз.
— Писателка! — повтори майката на Патрик. — О, чудесно. Какво пишете? Може би съм чела нещо от вас?
— Аз… — започнах аз, но майка ми изпусна една вилица на плочите и аз отново млъкнах.
— Най-много ми харесва „Коварната медицинска сестра Клаудия“ — каза баща ми. — Страхотно напрежение, до последната страница.
Ако в този момент държах вилица в ръка, със сигурност щях и аз да я изпусна.
— Или „Роза за Сара“ — продължи баща ми. — Направо е разтърсваща.
— Звучи прекрасно — каза майката на Патрик. — Ще си я купя при първа възможност.
— Бих могъл да ви заема моята — каза баща ми. — Ако обещаете да я пазите добре.
— Ама, разбира се, то е ясно — каза майката на Патрик.
„До господин
Дитмар Мергенхаймер
ул. Молтке 22
Скъпи Дитмар (с ник Макс, 29, непушач, стеснителен, но носи на майтап), докато разтребвах, намерих нашата кореспонденция и се сетих за теб. Нашата първа и единствена среща за съжаление не протече особено добре, сигурно и до днес се питаш дали не ми се е случило нещо в дамската тоалетна.
Съжалявам, че тогава те оставих да седиш и напразно да чакаш да се върна. (Бях се измъкнала през задната врата.) Но бях наистина шокирана от факта, че нито се казваш Макс, нито си на 29, нито пък си стеснителен. Тогава си помислих, че все пак носиш на майтап, но след като прочетох писмото, което после ми написа, разбрах, че не е така. (Извинявай, че не ти отговорих, но не исках да наливам допълнително масло в огъня!)
Честно да ти кажа, Макс или Дитмар, така не се прави! Не можеш да се изкарваш десет години по-млад, при положение че изглеждаш поне с пет години по-стар. И щом си Дитмар, не можеш да бъдеш Макс. На мен също ми е неприятно, че се казвам Герда, а не, да кажем, Хлое. Но това е положението: името също е част от нас. Признавам, че е трудно с име като Дитмар да си секси, но какво ще кажеш да се наричаш Диди? Или можеш просто да се представяш с фамилията си, вместо с малкото си име? «Здравейте, аз съм Мергенхаймер» — е, това вече звучи някак си… — добре де, и то е тъпо. Но това, което искам да кажа, е, че човек се приема по-добре от околните, когато е естествен и честен. Ето защо ти изпращам и един роман, в който доста неатрактивният протагонист накрая успява да спечели любовта на една страхотна жена, и то само защото е честен, естествен и много, много секси. Прочети «Лятото, в което Лара намира любовта» и ще знаеш в общи линии всичко, което трябва да се знае за мъжете и жените.
Желая ти много късмет при търсенето на партньорка.
Сърдечни поздрави,
Гери Талер
P.S. Банкнотата от пет евро е за шейка, който тогава е трябвало да платиш вместо мен. Още веднъж, извинявай.“
14
— Наистина не разбирам какво му стана на баща ти — каза майка ми в кухнята.
— Аз също — измърморих аз.
— Тук никога не говорим за професионалната ти реализация. Какво го прихвана днес да зачеква темата?
— Може би защото си е мислил, че майката на Патрик чете булевардни романи?
— Да, възможно е наистина да ги чете. Тя е проста жена. — Майка ми зацъка с език. — На всеки само по една праскова, дъще! И ги слагай точно в средата. Нанеси малиновия сок по посока на часовниковата стрелка… Господи, не се прави на по-глупава, отколкото си!
Почти се радвах, че между мен и майка ми всичко си беше постарому.
— Надявам се, че поне на сребърната сватба на Алекса ще се облечеш прилично — каза тя, докато с една пръчица рисуваше хубави шарки по малиновия сок и по сметаната.
— Мамо, не мисля, че появата ми там е уместна, след като всички получиха прощалните ми писма — възразих аз.
— О, имаш предвид Евелин и чичо ти Корбмахер? — Майка ми се захвана със следващата чиния. — Евелин ми се оплака от теб. Каза ми, че си си втълпила откачената идея, че Фолкер не можел да е син на чичо ти Корбмахер, защото имал кафяви очи.
— Така е — казах аз.
— Аз пък ще ти кажа, че си абсолютно права — рече майка ми.
Погледнах я смаяно.
— Написах й това само защото се дразнех от надменното й поведение. И защото винаги ме е наричала копеле.