— Високомерието предхожда падението — каза майка ми. — Аз й казах, че не съм виновна за това, че децата ми са внимавали в час по биология.
— Сериозно?
— Човек не може да се сърди на някого само защото говори истината — продължи тя и нарисува перфектна спирала около прасковата. — Казах й, че подозирам този Харалд, с когото работеше тогава, и да видиш как млъкна.
— Не е ли чичо Фред? — попитах аз.
— Хм — каза майка ми. — Не е изключено и той да е. Би било още по-пикантно. Но както и да е, можеш по всяко време да се върнеш в квартирата си. Предизвестието е анулирано. Ето, тези две чинии са за Арсениус и Хабакук.
Явно устата ми е стояла отворена, защото последва нова забележка:
— Моля те, дъще, не си криви така лицето. Искам майката на Патрик да остане с добри впечатления от нас.
Макар поведението на родителите ми напълно да ме объркваше и да не разбирах защо го правят, усетих, че ме обзема някакво топло, непознато досега чувство, което едва по-късно успях да определя. А именно: това е усещането, когато човек се чувства обичан от родителите си. Е да, макар и обичан по техния специален и особен начин.
Чувството беше толкова хубаво, че за известно време забравих другите си проблеми.
Сетих се за тях едва час по-късно, когато, отивайки към колата, някой ме хвана грубо за ръката отзад.
— Какво означават гнусотиите, които си написала за мен на Лулу — изсъска той, като едновременно с това ме разтърси като чувал с брашно. — Ровила е в имейлите ми и е гледала кои сайтове посещавам.
— О, това ли! Съжалявам, Патрик, но ти наистина поразително приличаш на онзи суперяк31, с когото имах неприятно преживяване, и реших, че Лулу трябва да знае за това.
— Нищо не можеш да докажеш — каза Патрик. — Удари на камък, а?
— А-а-а, но аз и не искам… Да не би да искаш да кажеш, че ти…? Ау, причиняваш ми болка!
— Няма да ти позволя да развалиш всичко, повлекана такава! — каза Патрик. — Само защото си от онези префърцунени женски, дето „не са за една нощ“! Първо търсиш в интернет някой, който да те изчука, а после се сърдиш, че веднага не се е оженил за теб! И при най-добро желание не мога да си те спомня, но и без това всички женски бяхте еднакви.
— Какво каза? Слушай, Патрик…
— Каквото и да й кажеш, аз ще отричам — каза Патрик. — На мен ми вярва повече, отколкото на теб.
Трябваше да се досетя, че чак такава поразителна прилика не можеше да има. Астрални близнаци, как пък не!
— Е, разбрахме ли се? — попита суперяк31. — Просто се радвай, че изобщо си усетила инструмента ми между бедрата си и да оставим нещата така!
След което се обърна и се запъти към входа на родителите ми, където в колата вече го чакаха сестра ми и майка му.
Неволно потреперих. Какви ги бълнуваше този? Дори с клещи не бих докоснала инструмента му. Брррр!
Все пак не можех да не се учудя на това, колко е малък светът.
На път към Чарли потривах ръката си и се чудех как е възможно аз да разпозная веднага суперяк31, а той тотално да ме е забравил. Или наистина бях толкова невзрачна, колкото ме беше описала измислената от Мия нейна приятелка, или суперяк31 се е срещал с толкова много жени, че напълно е изгубил представа за всяка от тях. Можех да си представя, че подобно на мен цяла камара от тези жени още в онова кафене или там, където обикновено е била първата среща, не са проявили интерес към инструмента му и той е бил принуден с няколко обиди да се измъкне, без да си плати сметката. Само недоумявах как все пак са се намерили и такива жени, които да… брррр, не, наистина, самата мисъл за това беше отвратителна.
По-добре да мисля за леля Евелин.
— Имам добри новини — казах аз, когато Чарли ми отвори вратата. — Мога да се върна в квартирата си.
Чарли изглеждаше ужасена.
— Да се върнеш в онази мизерна дупка? Ти добре ли си?
— Чарли, не мога вечно да живея у вас — казах аз.
— Една седмица! — извика Чарли. — Живееш тук едва от една седмица. И мисля, че се разбираме чудесно, нали?
— Да, така е, но ти и Улрих…
— На Улрих също му е приятно да си с нас, нали Улрих, нали не искаш Гери да се върне при онази ужасна леля? В онази тясна, прихлупена мансардичка?
— И Улрих е живял в тази тясна, прихлупена мансардичка — възразих аз.