— Жалко, че не съм Подолски — не пропусна да каже Оле. — Но честно, не съм ли много по-хубав от него?
— Тениската е на Чарли. Предполагам, че е с ироничен подтекст — казах аз. — Подолски е твърде млад за нас. Или по-точно, ние сме твърде стари за него. — Зъбът започна сериозно да ме боли. Неволно поставих ръка на бузата си. — Е, говори ли най-накрая с Мия?
Оле кимна.
— Всичко свърши.
За момент забравих за зъба си и спонтанно хванах ръката на Оле.
— Оле, наистина съжалявам… Значи, това, с любовника на Мия е сериозно?
— Не знам — рече Оле. — Не сме говорили за него.
— Имаш предвид, че Мия не е искала да говорите за него?
— Аз не исках. Изобщо не съм я питал за него. Знаеш ли, изобщо не ми пука за него.
— Да, но нали той е причината връзката ви да се разпадне — удивих се аз. — Недей да се самозалъгваш!
— Не — каза Оле. — Сега разбирам, че изобщо не е трябвало да се женим.
— Оле, не преувеличаваш ли? Само допреди две седмици ти беше щастливо женен мъж… Ау!
— Какво има?
— Зъбът ми — казах аз. — Боли ме. Много.
— От кога е така? — осведоми се Оле.
— От няколко дни — отвърнах. — Но досега винаги си минаваше от само себе си.
Оле стана.
— Ела! Ей сега ще го оправим. — Повика сервитьорката и плати кафето ми, без да обръща внимание на възраженията ми. — И без това стана половин година от последното ти посещение.
— Може пак да мине от само себе си — казах аз, но Оле ме беше хванал за лакътя и ме поведе между масите към тротоара.
— Кой е? — попита той.
— Предпоследният кътник, ляво долу. Така мисля. Всъщност, боли ме навсякъде.
— Хм, хм — каза Оле. — Но този не го ли пломбирахме едва миналата година.
— Да, именно! — отвърнах. — Но да се върнем на Мия. Тя знае ли поне, че си бил в хотела заради нея, а не заради мен?
— Не — каза Оле. — Не успях да стигна до там. В събота вечерта тя едва дочака да се качи в колата и ми каза: Знам, че имаш нещо с Гери, но съм готова да ти простя. Нека да започнем отначало.
— Дотук добре — казах аз. — Това е бил моментът, в който да й кажеш, че не аз съм проблемът, а дъртакът, с когото Мия се целува с език.
— Казах й, че нещата не са толкова прости! — рече Оле. — И тогава Мия тотално откачи. Нахвърли ми се с обвинения, че само съм работел и изобщо не съм се интересувал от нея, че много рядко сме правили секс, а когато го правим, било ужасно скучно, че дори когато не съм на работа, съм говорел само за зъби и че като капак на всичко сега и афера съм завъртял, при това с такава като теб, чийто задник бил по-голям от на циркаджийски кон.
— И тук е моментът, в който ти да й кажеш, хей, я, по-кротко, лъжлив кокалест задник, кой си урежда тайни срещи с женени мъже по хотелите, ти или аз? — отбелязах аз малко по-разпалено.
— Но не го направих — каза Оле. — Казах й, че задникът ти е страхотен и че се възбуждам само като си помисля за него.
— О! Това наистина е… Да не те е напуснал здравият разум?
— Не, напусна ме Мия — каза Оле. — Ще видиш какво ще ти се случи, изрева тя и когато се прибрахме, започна да си стяга куфара, като в същото време ми крещеше само не ме спирай, макар че аз ни най-малко не го правех. После се качи в колата си и отпраши.
— При любовника! Страхотно, няма що, Оле!
— При родителите й — поправи ме Оле. — Вчера сутринта баща й ми се обади, за да ми чете морал. Каза, че не било проява на изискан вкус за забежките си да избирам някой от общите ни приятели и да съм помислел малко с мозъка си, а не с патката си. Но сега съм знаел къде да намеря Мия, когато отново ми дойде умът в главата.
— Що за семейство е това? — Бях искрено шокирана. — Той наистина ли каза патка? Това е бил подходящият момент да му кажеш: хей, дядка, по-добре питай дъщеря си за патката, с която се срещна в петък в „Регенси Палас“. Това направо не е — о, не! — адски ме боли!
— Пристигнахме — каза Оле и отвори вратата на кабинета си.
— Нямаше ли да отсъствате по-дълго, господин докторе? — осведоми се асистентката му иззад рецепцията.
— Щях, но госпожа Талер има силни болки. Моля, заведете я в първи кабинет и ми изпратете Лена. — Оле ми намигна и изчезна зад една врата, докато аз с бавни стъпки влязох през друга в кабинета му.