— А после ще трябва да си благодарна на тази свиня цял живот — възрази Чарли. — И изобщо… защо да прибързваш? Ще имаш само две седмици и половина, за да организираш преместването си. Защо да не поостанеш още известно време тук?
— Много стана, мила Чарли — казах аз. — Пък и не аз трябва да съм благодарна на Патрик, а той на мен, защото му спестявам търсене на нов наемател, както и наема за още три месеца.
— Но на нас ни е толкова приятно! А и като заживееш отново сама, може пак да те връхлетят глупави мисли. Тук мога да те наглеждам…
Очите на Чарли се напълниха със сълзи. В последно време това беше обичайно за нея — както си танцува и се смее, изведнъж ревнала и нещастна. Но това си беше от хормоните на бременността, нямаше защо да се притеснявам.
— Дано е някоя мизерна дупка. Където другите наематели по цял ден слушат Ксавиер Найдо и имат чешма, която издава звуци като приземяващ се самолет. С оригинална сила на звука.
— Не, няма да е! Чарли, мисля, че в момента ми тръгна късмета — казах аз. — Между другото, Оле ме обича.
Вниманието на Чарли веднага се отклони.
— Разбира се, че те обича. Ние всички те обичаме. Имаме нужда от теб. Без теб животът ни би бил тъжен, скучен и празен. Ние…
— Не, не — казах аз. — Нямам предвид любовта тип „никога повече не се самоубивай“. Той ме обича иначе. В класическия, романтичен смисъл. Мия се е изнесла при родителите си, а Оле вече не я иска. Поне така казва.
— Но това са страхотни новини — извика Чарли и отново засия. — Сърдечни поздравления!
— Ей! — Какво им ставаше на всички? Те може да обичат да пришпорват нещата, но не и аз. — Всъщност изобщо не е сигурно! Горкият човек не знае какво говори.
— Все пак Оле не е от типа мъже, които лекомислено казват обичам те — каза Чарли и пак затанцува весело, но този път без мен. — Най-после се осъзна, всички чакаме това от години! Каро ще полудее от радост. И точно сега ти искаш да си търсиш нова квартира? Това си е чиста загуба на време! Само си помисли: тъкмо ще се нанесеш и после отново ще трябва да се местиш — у Оле. О, така се надявам той да задържи суперския си апартамент. А високите сводести прозорци са направо невероятни.
— Полудя ли, Чарли? Не виждаш ли колко е неприятна цялата ситуация? — Аз поклатих глава. — Оле не е на себе си. Не е наясно с чувствата си. Само преди няколко дни откри, че жена му му изневерява. По-скоро се нуждае от терапия, за да се пребори с шока.
— Понякога просто се нуждаем от малко тласък в живота си, за да преподредим чувствата си и да поемем в правилната посока — каза Чарли. — За такова нещо не е нужна терапия. Ти също го харесваш или греша?
— Разбира се, че го харесвам. Дори много.
— Ами, ето — каза Чарли. — Тогава просто се радвай, че най-после получаваш това, което искаш. О, и секс на зъболекарския стол! После непременно трябва да ми разкажеш как е било!
Изчервих се.
— Да не би някога да съм ти…?
— Да, Гери, мишенце, разказвала си ми — Чарли се засмя. — Но онази вечер ти беше много пияна. В замяна аз пък ти разказах доста неловката история с Лео Кернман в тоалетната на самолета.
— О, и нея не си спомням.
— Да, и аз на това разчитах — каза Чарли. — Има неща, които е по-добре да запазим за себе си.
— Днес лежах на зъболекарския стол на Оле. И, вярвай ми, изобщо не мислех за секс.
Дори извърнах настрана главата си, когато, веднага след любовното си признание, Оле се бе опитал да ме целуне.
— Съжалявам, Оле, но ми се струва, че избързваме — му бях казала аз.
Оле изглеждаше малко разочарован.
— Разбирам, че ти… измина само една седмица, откакто ти… — бе казал той. — Но и ти чувстваш същото към мен, нали? Между нас има някаква особена връзка… и тя е в основата на всички тези случайности, които ни събраха по това време в онзи хотел. Една магическа нощ…
— Оле, вече няколко пъти ти казах: в онази нощ между нас не се случи нищо! Аз бях пила приспивателни, а ти беше пиян. Тогава не се случи нищо магнетично, освен може би във въображението ти.
— Възможно е да не си спомням всички подробности — беше добавил Оле. — Но в едно съм сигурен — чувствата ми към теб не са въображаеми.
Гледах го дълго и доста скептично. Беше хубав мъж, със сериозните си сини очи, с непокорната руса коса, която падаше на челото му, и с бялата престилка, която наистина му отиваше. Ако бях от друга, по-импулсивна зодия, сигурно щях да захвърля всичките си съмнения и да се хвърля на врата му. Но човек не може да излезе от кожата си. На нас, Девите, скептицизмът ни е вроден. По принцип не сме доверчиви.