— Предупредих те, повлекано — каза той. — На мен тя вярва повече, отколкото на теб.
— За съжаление си прав — каза аз. — И тъй като между нас не е имало нищо, задник такъв, не ме наричай повече повлекана. Ти се разсърди, че не пожелах да докосна мекия ти инструмент и се наложи да ти платя капучиното, след което грозно ме напсува и си тръгна.
— Затова пък преди малко ти подарих кухнята си — каза Патрик. — Мисля, че вече сме квит, повле… фригидна краво.
Да, прав си беше човекът. Наистина сделката беше изгодна за мен. За такава кухня и такава страхотна квартира спокойно можех да позволя да ме нарекат фригидна крава.
Досега не бях ходила на „бизнес обяд“ в такъв елегантен ресторант като „Бетовен“, но бях сигурна, че не можех да се появя там с тениската, на която пишеше „Подолски — искам дете от теб“. Така че взех кредитната си карта и без да обръщам внимание на това, че бях на червено, си купих няколко дрешки, както и бельо. Чувството, че отново нося нещо, което не е нито прозрачно, нито скъсано или с неприличен надпис, беше наистина прекрасно. Светлосивият лек панталон и горнището с къс ръкав в същия цвят може и да не бяха особено весели, но бяха стилни, стояха ми добре и не се мачкаха. Преди да сляза от колата, погледнах още веднъж в огледалото за обратно виждане дали по зъбите ми не е полепнало червило и дали не съм забравила някоя ролка в косата си. (На Чарли постоянно й се случваше: тя изкара половината сватба на Каролине и Берт с ролка на тила, която аз открих, след като поисках да разбера защо всички гости непрекъснато хихикат.) Изплюх и освежаващата дъха дъвка, щеше да е малко трудно да се освободя от нея в ресторанта, освен ако не я глътнех.
По радиото бяха обявили, че ще има буря, която ще прогони топлото пролетно време, но все още беше сухо и затова си позволих да обуя фантастичните нови обувки, които си бях купила. Черни отворени обувки с висок ток, които бяха учудващо удобни, въпреки височината си.
„Бетовен“ действително беше хубав ресторант, поне отвън, а когато хвърлих поглед през прозореца, с учудване забелязах колко много хора се хранят тук на обяд през седмицата.
Пристигнах точно на минутата — както винаги — и се зачудих дали да не се поразходя наоколо, за да не се окажа първа на масата. Щеше да изглежда като престараване от моя страна, а аз исках да се държа на положение. Пък и не знаех дали Лакрице е резервирала маса, или не.
— А, ето ви и вас — каза един топъл баритон до мен. Беше Адриан, по дънки и зелено поло, чийто цвят напълно съвпадаше с този на очите му. Бях почти сигурна, че някоя жена го е избрала за него, някоя, която обожава очите му. Защо да не е и майка му. — Чудесно е, че сте точна.
— Имам този навик. От зодията ми е.
— Дева — изстреля Адриан.
Кимнах изумено.
— Да не би и вие да сте Дева?
— Не — каза Адриан. — Аз съм Стрелец.
— Това хубаво ли е, или е лошо? — попитах.
— Все едно е — отвърна Адриан, отвори вратата на ресторанта и ме пусна да мина първа. — Не вярвам в хороскопи.
— Всъщност и аз не вярвам — излъгах, докато се опитвах да си спомня дали Девите и Стрелците си подхождат. Като се прибера, веднага ще проверя в интернет. Сервитьорът ни поведе към маса в ъгъла, на която имаше прибори за двама.
— Само двамата ли ще сме? — изплъзна се от мен, преди да се усетя.
— Госпожа Крице се извини — каза Адриан. — Семейни причини.
— О! Надявам се, че не е нещо сериозно.
Адриан поклати глава.
— Какво ще си поръчате? Тук готвят много вкусно, но порциите са твърде малки.
Разгледах менюто. Явно интернационална кухня означава наименованията на ястията да са изписани на всевъзможни езици.
— Какво точно беше Abalone?
— Предполагам, че са морски охлюви — каза Адриан.
— А Emince?
— Нещо накълцано — рече Адриан. — Нарязано на тънки ивици месо.
Погледнах го впечатлена. Никак не беше зле. Я да видим какво още знае.
— Scoparolo?
— Това е сирене. Овче сирене. — Адриан повдигна вежди и ме погледна над ръба на менюто. — Наистина ли искате да знаете, или провеждате нещо като викторина?
— Chiffonade?
— Това е, ааа… Не знам — предаде се Адриан.
— Но се справихте много добре — казах аз. — Сигурно често посещавате изискани ресторанти?
— Да. Но обичам да гледам и кулинарни предавания по телевизията.