— И аз ги обичам — извиках аз и не можах да се въздържа да му отправя сияещ поглед. — Готвенето наистина е вълнуващо. Събираме се с мои приятели всяка съботна вечер и си готвим.
— О, това е чудесно. Преди и ние го правихме. Готвехме или играехме на нещо… Но полека-лека почти всички се сдобиха с деца и някак си… — Той млъкна.
— Да, когато им се родят деца, стават някак особени — казах аз с разбиране. — Но какво да се прави? Няма да ги сменяме с нови приятели само защото имат деца, нали?
— Но човек не може да прекарва цялото си свободно време с тези щастливи семейства — отбеляза Адриан. — Това не се издържа.
— Понякога сякаш сме от различни планети — казах аз. — Или още по-лошо: сякаш светът е продължил да се развива, а само ти си останал на едно място.
— Именно — съгласи се Адриан. — Все твърдят, че ти завиждат, но в действителност към необвързаните изпитват единствено съжаление.
— Да, и постоянно те определят за кръстница, едва ли не като компенсация… Но вие изобщо не сте необвързан — сетих се аз и в същия момент се изчервих. — Имам предвид, а-а-а, извинете…
— Имате предвид историята с Мариане? Не знаех, че това е известно на всички, докато не получих писмото ви. — Адриан потърка смутено носа си.
Моментално забравих собствената си неловкост.
— Но една такава офис афера не може да остане незабелязана — казах аз с майчински тон.
— Да, очевидно не може. Във всеки случай аз я прекратих.
— Какво? Заради мен ли? — извиках аз и веднага станах с една идея по-червена. — Имам предвид, заради писмото ми ли? Заради това, което бях написала… за а-а-а…?
— Да — каза Адриан. — Заради това, което бяхте написали. А и защото беше само една жалка, излишна афера. Вече спомнихте ли си какво бяхте писали?
Поклатих пламналата си в червено глава.
— Само бегло.
Много ми се щеше да го попитам кое в аферата е било жалко и излишно, но не посмях. Сигурно тази Мариане Шнайдер не е събувала ботушите си по време на секс. Жалко и излишно.
Сервитьорът дойде на масата ни, за да приеме поръчката, а това ми позволи да възвърна нормалния цвят на лицето си. Когато отново останахме сами, Адриан извади от чантата си един плик и ми го подаде.
— Донесох ви договор, по силата на който получавате пет процента от оборота на поредицата Ронина. Изравняването ще става веднъж годишно. Затова съм включил клауза за гарантиран хонорар, за да не ви се налага да си чакате парите до февруари. При сключването на договора получавате петдесет процента от гарантирания хонорар.
— Тогава бързо да го подписвам — рекох аз и се опитах да си придам небрежност. О, Боже! Договор! Гарантиран хонорар! Пари! Сега можех да дам предплатата за жилището, без да ограбвам някоя банка или да приемам предложението на баща ми. — За съжаление, поради непредвидени разходи банковата ми сметка е на минус. Каква е сумата?
Отворих плика и извадих от него куп напечатани листове, формат А4, от плътна хартия. Ръцете ми понечиха да се разтреперят, но не им позволих. Бях професионалист. Или в най-добрия случай бях на път да стана такъв.
— Прочетете всичко на спокойствие — каза Адриан. — С този договор не само получавате права, но поемате и задължения. Сигурна ли сте, че сте готова за такова натоварване?
— Разбира се. — Почти нищо не разбирах от това, което четях, погледът ми нетърпеливо прекосяваше страниците и търсеше числото, което отново щеше да изведе банковата ми сметка на плюс. Когато накрая го намерих на трета страница, едва не извиках:
— Двайсет и четири хиляди евро!
— Половината от сумата веднага — каза Адриан. — Това е само гарантираната сума — да се надяваме, че Ронина ще ни докара повече пари. Много повече.
Сега вече ръцете ми се разтрепериха.
— Двайсет и четири хиляди годишно. Толкова много никога не съм изкарвала!
Адриан повдигна вежди.
— Това е относително! Първо, приспаднете данъците, второ, трябва да предавате по два романа на месец и, трето — сметнахте ли заработката си на час? Мисля, че само полските производители на аспержи вземат по-малко.
— Но е много по-добре от преди — казах аз. — Пък и това наистина ми доставя удоволствие.
— Въпреки това искам да съм сигурен, че сте готова да понесете натоварването — каза Адриан.