— Вижте какво — казах аз, — вече десет години пиша за „Аврора“, по два романа на месец и винаги съм ги предавала точно навреме. Безупречни и готови за отпечатване.
— Разбирам — каза Адриан. — Но, а-а-а, в интерес на издателството трябва напълно да изключа възможността да посегнете отново на живота си. Тогава наистина ще възникне проблем.
— Е — казах аз. — За такова нещо никой не може да бъде сигурен. Имам предвид, че мога да се разболея или да претърпя злополука. Вие също не сте застрахован. По всяко време може нещо да се случи на когото и да е.
— Значи не възнамерявате отново да се самоубивате?
— А-а… засега не.
— Добре — каза Адриан.
Очаквах да ме попита защо съм искала да го направя, но той не ме попита.
— Излиза, че нямам невротична депресия. Просто имах малко по-продължителен тежък период. Интимният ми живот, работата и всичко останало — без перспектива. Но сега нещата се промениха.
— Радвам се за вас — каза Адриан.
— Не че сега всичко е страхотно — добавих аз. — Но е по-добре.
— Във всички области ли?
— Моля?
— Интимен живот, работа, всичко останало — изброи Адриан.
Помислих малко.
— Да — казах после. — Може да се каже.
Донесоха яденето, което беше много вкусно. Оказа се, че Chiffonade е нещо като подправка за супа: марули, нарязани на ивици. Адриан си поръча крем супа от аспержи с див чесън като предястие и калкан за основно ястие. Много исках да го опитам, но, разбира се, не посмях да си поискам. Но и моята токачка беше много добра. Не говорихме много, докато се хранехме, но това не беше лошо. Мълчанието беше приятно.
— Всъщност откъде знаете, че Девите са точни? — попитах аз, когато минахме на десерта.
— Не знам нищо подобно — каза Адриан.
— Но вие отгатнахте зодията ми! Преди малко, пред вратата, не помните ли? Споменахте нещо за точността ми, а аз ви казах, че се дължи на моята зодия и тогава вие казахте…
— Помня какво съм казал — каза Адриан. — Запомнил съм, че на четиринайсети септември имате рожден ден, това е всичко.
— А, така ли…
Гребнах последна лъжичка от ягодовото парфе. Така ли?
Адриан се облегна назад в стола си.
— А сега едно еспресо?
— Откъде разбрахте за рождения ми ден? — попитах аз.
— Нямам представа. Може би съм видял от старите договори, а може и госпожа Крице да си го е отбелязала в календара. Запомням всичко, което прочета. Еспресо?
— Да, с удоволствие.
Това обаче беше странно. Почти бях сигурна, че Лакрице не знае кога е рожденият ми ден, а в договорите никога не е фигурирала датата ми на раждане. Иначе Лакрице нямаше да бъде толкова изненадана от възрастта ми.
Погледнах Адриан право в очите. Той извърна поглед.
— Е, добре, потърсих в гугъл — каза той.
— Мен? Но къде в интернет се споменава за моя рожден ден?
В известен смисъл бях поласкана. Колко мило! Търсил е информация за мен в гугъл. Искал е да научи повече за мен. На мен пък никога не ми беше хрумвало да направя същото за него. Хм, вкъщи непременно ще се разтърся.
— В сайта на старото ви училище — каза Адриан. — Там ги има и оценките ви от матурата, както и специалните ви предмети.
— Но това е нарушаване на закона за личните данни — казах аз.
— Да, безспорно — съгласи се Адриан. — Бих осъдил училището си, ако публикува оценките ми от матурата. Но във вашия случай — 5,70 е доста добре.
— Щеше да е по-добре, ако този плешив неофашист фон Роте не ми беше развалил предишните оценки — казах аз. — Това беше най-лошият резултат от матура, който изобщо някой е носил вкъщи. Освен на майка ми, разбира се, която изобщо не е държала такава. Въпреки това тя беше много разочарована, че не съм сред тримата първенци на випуска, подобно на Тине, Рика и Лулу преди мен. Това са сестрите ми. Те просто ме превъзхождат във всичко. Руси са, умни и омъжени. Или поне сгодени. — Млъкнах. Дано не е прозвучало злобно и завистливо.
— Аз имам двама братя — внезапно рече Адриан.
Усмихнах му се.
— И при вас ли е толкова лошо?
— Единият защити докторат по ядрена физика и беше на Олимпиадата в Сеул в отбора по гребане, децата му свирят на цигулка и пиано, другият пое фирмата на баща ми и се ожени за фотомодел. Моите родители много се гордеят с братята ми.
— А с вас не се ли гордеят? Та вие…