Фло и Гереон вече бяха в леглата, но Фло беше достатъчно будна, за да вземе дреболийката, която й носех — шнола за коса с лъскаво розово водно конче, и да промърмори „ти си най-добрата на света“, преди да заспи.
— Бяхме на излет в планината — обясни Каролине този феномен. — След четиринайсет километра обикаляне около Драконовите скали всички сме гроги, без Северин, който през цялото време си седеше в кенгуруто.
— Което значи, че днес Берт ще заспи още в осем и половина — пошепна ми Оле.
— Здрасти — казах аз смутено.
Не бях говорила с него от понеделник, когато ми оправи зъба.
Оле се усмихна с чаровната усмивка на главния лекар Госвин.
— Здравей. — Прозвуча гальовно. Твърде гальовно според мен.
— Мия все още ли е при родителите си? — попитах аз, за да отрезвя малко и двама ни.
— Да. Дойде да си вземе още някои неща, като използва възможността да ми се нахвърли. Словесно, искам да кажа.
— А ти, предполагам, използва възможността да я попиташ какво толкова намира у онзи дъртак от хотела?
Оле поклати глава.
— Не мисля, че е необходимо. Ще вземе да си помисли, че сме се разделили, защото тя е имала афера.
— Но то е така, Оле.
— Не, не е така — каза Оле твърдоглаво. — Надявам се някога и ти да го разбереш.
— Какво ще кажете вие двамата да нарежете на ситно зеленчуците? — попита Каролине и хвърли на Оле две тиквички, които той сръчно улови.
Каролине ми намигна и се усмихна многозначително.
— Фантастични обувки — отбеляза Марта.
— Благодаря. Нови са — отвърнах аз.
— Изглеждат невероятно — каза Марта и започна да плаче. — Представи си моите дебели крака в тези каишчици! Ах, какво не бих дала да имам отново такива изящни глезени. Или такива великолепни малки гърди. Наистина, не мога да си представя защо би искала някой като теб да…
— Марта! — изсъска Каролине.
Марта подсмръкна.
— Ах, Марта, нали е само временно — казах аз. — Скоро краката ти отново ще станат нормални. — Макар че, честно казано, ми беше трудно да си го представя, когато гледах краката на Марта обути в старите износени чепици на Мариус.
— Да, да — подсмърчаше Марта. — То да бяха само краката. Ами останалото… Докато кърмя, гърдите ми ще станат дори още по-големи.
— Но затова пък ще си имаш чудно бебче — казах аз.
— Точно така — додаде Каролине. — А сега, моля те, спри да ревеш и нарежи лука на малки кубчета.
— И мислиш, че така ще спра да плача? — подсмъркна Марта, при което всички избухнахме в смях.
Берт сложи един стар диск на Джипси Кингс и увеличи звука повече от обикновено, защото децата, уморени от чистия планински въздух, бяха заспали дълбоко. Ритъмът ни увлече и ние затанцувахме из кухнята, клатехме дупетата си, докато режехме зеленчуците, бъркахме в тенджерите в такт и от време на време щракахме с пръсти. Северин гукаше щастливо на рамото на Берт. Дори и Марта се отпусна и се завъртя в кръг.
— А, така, слонче — каза Мариус и се завъртя около нея, което си беше доста път. Марта се смееше.
Някой почука на прозореца в кухнята. Сигурно не бяхме чули звънеца.
— Кой ли може да е? — попита Каролине.
Берт се отправи към вратата, танцувайки самба, и се върна с Мия.
— Здравейте всички — каза Мия.
Тя изглеждаше добре, както винаги, дори може би още по-добре в светлосинята си лятна рокля, която подчертаваше както очите й, така и изящната й фигура. Можех да се обзаложа, че беше чисто нова, както и сандалите, които също бяха в тон.
То е ясно, че спряхме да танцуваме, само музиката продължаваше.
— Какво правиш тук? — попита Оле.
— О, мислех, че днес е съботната ни кулинарна вечер — рече Мия. — И аз не съм казала, че няма да дойда, нали, Каролине?
— Не си — каза Каролине.