— И под въздействието на уискито — додадох аз.
— Ха, ха — рече Мия, но изглеждаше някак смутена.
— Беше знак на съдбата — каза Оле. — Беше карма. От всички хотели в града да се случи точно този. Който казва, че е случайно, явно не разбира за какво става въпрос.
— Ха? — възкликна Марта. — Може ли някой да ми обясни защо Гери изобщо е била в този хотел и как така са се срещнали с Оле?
— Карма! — отговориха Берт и Мариус в един глас.
— Реално погледнато, трябва да сме благодарни на Мия — каза Улрих. — Ако тя наистина беше отишла на обучение, Оле никога нямаше да попадне в този хотел и нямаше да попречи на Гери да се самоубие.
— Господи! — възкликна Мариус. — Ама, че история.
— Аз продължавам да не разбирам — рече Марта. — Откъде е знаел Оле, че Гери е искала да се самоубие? И защо са се натискали по време на закуска?
— Той дори не е подозирал — обясни Берт. — Просто е бил в точното време на точното място.
— Заради Мия — каза Улрих.
— Карма значи — каза Каролине.
— За Мия — каза Берт и вдигна чашата си за тост. — За Мия, която с кръшкането си спаси живота на Гери.
— За Мия! — каза тържествено Улрих.
— За Мия! — каза Мариус.
Мия хвърли гневен поглед наоколо.
— Майната ви — рече тя и отметна разкошната си коса назад. — Такива сте нищожества!
Като каза това, тя се втурна към вратата и излезе от кухнята. Секунда по-късно къщата се разтресе от затръшването на входната врата.
— Довиждане — каза Каролине.
— Продължавам да не разбирам защо сте се натискали по време на закуска — каза Марта.
— Защото Гери имаше мустаци от сок от моркови и много сладка уста — каза Оле.
— За да може Мия да ни види — обясних аз. — Както и стана.
— Гениално — рече Каролине.
— Наистина ли си опипвал задника на Мия? — попита Марта и погледна заплашително Мариус.
— То пък какво ли има за опипване — каза Чарли.
— И ти си права — съгласи се Марта и се разплака.
— Е, надявам се, сега си доволна — каза Оле пред вратата.
Чарли и Улрих вече седяха в колата и ме чакаха.
— Какво имаш предвид?
— Ами това, че Мия най-после знае, че аз знам, че ми е изневерила — рече Оле. — Нали това те тревожеше през цялото време.
— Да, тревожеше ме — казах аз. — Въпреки това можеше да се спести на Мия неудобната сцена.
— Но аз не съм виновен. Улрих и Чарли повдигнаха въпроса.
— Защото просто не е редно Мия да остане с впечатлението, че аз съм причината за раздялата ви — казах аз.
— Но причината си ти — каза Оле.
Въздъхнах.
— Защо ли сякаш имам дежа вю?
— Защото вече водихме този разговор преди няколко дни — каза Оле. — Обичам те, Гери, и искам да бъда с теб. Толкова ли ти е трудно да разбереш?
— Оле, това е… съжалявам! Това ми се струва несериозно — обясних аз. — Мисля, че трябва да се замислиш откъде се появиха така внезапно чувствата ти! Беше ли влюбен в мен и преди четири седмици?
За момент Оле изглеждаше несигурен. После каза:
— По принцип, да. Но не съм го осъзнавал. А дори и да не е така, кой е казал, че човек не може да се влюби ей така, неочаквано?
— Може — казах аз. — Но намирам момента за доста неподходящ. Няма и шест часа, откакто разбра, че жена ти ти изневерява, и се влюбваш в първата жена, която ти се изпречва на пътя. Това може да се нарече карма, но също така и необмислена реакция, показност и правене напук.
— Защо никога не виждаш позитивното в живота си? — попита Оле. — Поне веднъж надскочи себе си, Гери. Сега щастието ти е само на една ръка разстояние и ти трябва да го сграбчиш. Повярвай ми, всяка друга би била щастлива да е на твое място.
— Какво искаш да кажеш, Оле?
— Да не мислиш, че не знам? Жените си падат по мен и така е било винаги. Високите, руси, красиви зъболекари се котират много добре. И това няма да се промени само защото Мия има проблеми със своята сексуалност и се е насочила другаде. Кой знае, може пък да я гони ранна критическа. Но както и да е: няма да намериш по-добър от мен. Това трябва да ти е ясно.
— Но може би някой по-скромен — казах аз. — Ей? Не се ли надценяваш малко?