— В случая скромността е неуместна — рече Оле сериозно. — Само си помисли, Гери! Ти никога няма да срещнеш по-добър от мен, защото аз те възприемам такава каквато си, с всичките прекрасни черти на характера ти и с малките ти странности. И точно затова те обичам. Цял живот ще те нося на ръце и всички ще ти завиждат заради мен.
Искаше ми се да го попитам за какви прекрасни черти на характера ми и за какви малки странности говори, но вместо това казах:
— А ако ми трябва малко време, за да изясня и моите чувства?
— Колко време? — попита Оле.
— Не знам, Оле — казах аз.
Известно време Оле хапеше долната си устна.
— Със сигурност няма да чакам вечно. Струва ми се тъпо.
— Разбирам те — казах аз.
— Много си глупава — отбеляза Оле. — Наистина си много глупава!
— Благодаря — казах аз. — Да не би глупостта да е една от прекрасните черти на характера ми?
— Може би трябва да се замислиш как се чувствам, когато непрестанно ме отблъскваш и се съмняваш в чувствата ми — каза Оле.
— Но нали това правя през цялото време.
— Ние двамата сме създадени един за друг. Имаме общи приятели, имаме сходни предпочитания и интереси и си пасваме в леглото. Какво искаш още?
— Скъпи Оле, дали си пасваме в леглото, или не, тепърва трябва да се изясни, тъй като между нас не е имало нищо! — казах аз, като изговорих бавно и силно натъртих последните думи.
Оле помълча за момент.
— А какво ще кажеш за целувката ни? — попита после той. — Само не ми казвай, че не си почувствала тръпка.
— Хм — казах аз.
В интерес на истината, целувката си я биваше. Но не са ли всички целувки такива? Освен ако не те целува някой, когото не харесваш, или пъха езика си в гърлото ти, тръпка има винаги. Поне в повечето случаи. Или поне при петдесет процента от всички първи целувки. Или четирийсет и пет. При всички случаи процентът е доста висок.
Оле изтълкува погрешно мълчанието ми и се усмихна доволно.
— Помисли си през нощта — рече той, целуна ме по бузата и се отправи към колата си, черно порше карера, която Оле наричаше своята „зъболекарска кола“, а Берт, Улрих и Мариус страшно му завиждаха за нея. Гледах как елегантно излезе от паркинга и се понесе надолу по улицата.
— Гери! Той си тръгна, можеш вече да се качваш — извика Чарли от колата на Улрих.
Седнах на задната седалка.
— Извинявайте — промърморих аз.
— Няма проблем — каза Чарли. — Такъв важен разговор изисква време.
— Всичко ли чухте?
— Едва след като Чарли отвори прозореца — рече Улрих.
— Оле е прав, Гери — каза Чарли. — Защо разваляш момента със съмненията си? За какво са ти тези изпълнени със съмнение анализи? Грабвай щастието с две ръце и го дръж здраво.
— Глупости — каза Улрих. — Гери е права. Чувствата му наистина се появиха внезапно. Ако Мия не му беше изневерила, Оле още щеше да е с нея. А ако наистина чувствата му към Гери са истински, то няма защо да я притиска, а просто да остави нещата да се развият от само себе си.
— Освен това не става въпрос за чувствата на Оле. Става въпрос за моите чувства.
— Но ти нали харесваш Оле — каза Чарли.
— Да, дори бях влюбена в него. Само че преди години!
— Моля те, не ми обяснявай, че вече не го намираш за секси — каза Чарли.
— Намирам за секси и Роби Уилямс и Джовани ди Лоренцо, и Дейвид Бекъм — казах аз. — Дори и Улрих… от време на време.
— Благодаря, бейби — каза Улрих. — Ако кажеш, ще се разхождам по боксерки из къщи, поне докато още живееш у нас.
— Но… — поде пак Чарли.
— Остави я — каза Улрих. — Ако има нещо сериозно между Оле и нея, предстои им цялото време на света, за да го открият.
— Освен ако не стане късно — нацупи се Чарли. — Утре пак ще й хрумне да се самоубива и никой няма да е до нея!
— Тук имаме три проекта за корици и ни трябва вашето мнение — каза Лакрице по телефона.
— Моето мнение?
— Да, детето ми, не сте ли прочели договора си? Имате право на глас при обсъждането на тези неща, а то и ще ви трябва, понеже на една от кориците Ронина прилича на Мадона през осемдесетте, както е с трикото, а на втората на един квадратен метър има повече кръв, отколкото в битката при Уотъргейт. Така че минете в понеделник, тъкмо да ви представя и в графичния отдел.