— Добре — казах аз и реших, че трябва да понауча нещо за битката при Уотъргейт.
Господи! Имам право на глас при обсъждането на кориците. Това беше революционно! Най-после протагонистките ми ще имат същия цвят на косата като тези, на илюстрацията.
— Още ли имате семейни ангажименти, а-а-а, имам предвид, надявам се да не е нещо лошо.
— За какво говорите?
— Ами нали миналата сряда не можахте да дойдете на обяда — казах аз.
— А, това ли — каза Лакрице. — Спешно се нуждаех от почивен ден и си помислих, че вие и момчето ще се справите чудесно и сами. Знаете ли, че той се е разделил с Шнайдер?
— Да. Била е само някаква жалка и ненужна афера.
— Не знам дали и според нея е така — каза Лакрице. — Но във всеки случай на него му се отразява добре, в момента тъкмо се изнася от килера и се нанася в ъгловия кабинет.
— О! Значи е показал зъби.
— Не съвсем — рече Лакрице. — Кабинетът е свободен, откакто колежката преживя нервно разстройство. Но все пак е някакво начало. Желая ви приятен уикенд, Гери, ще се видим в понеделник.
— Ще се радвам — отвърнах аз, като имах предвид понеделника, а не уикенда. Понеже тогава предстоеше сребърната сватба на леля Алекса.
Седмицата мина много бързо. Около четирийсет пъти се чух с Оле по телефона, написах петдесет страници от втория Ронина-роман и помогнах на Патрик и Лулу при преместването. Но само за да видя първа как ще се впише етажерката за CD-та от лъскава висококачествена стомана до скрина за порцелан на Лулу.
В четвъртък вечерта, след като внесохме дивана на Лулу и изнесохме този на Патрик, той ми връчи ключовете.
— Тези всичките ли са? — попитах аз недоверчиво.
— Естествено — каза Патрик. — От какво те е страх? Че през нощта ще се промъкна тук и ще ти се нахвърля?
— Точно така!
Патрик направи презрителна гримаса.
— Не се тревожи! Такава като теб бих чукал, ако много съм закъсал.
Лулу, разбира се, не присъстваше на тази словесна престрелка — пред нея Патрик винаги се разтапяше от любезност към мен. Дори веднъж ме нарече „сестричке“.
— Можеш да си малко по-любезна с него — рече Лулу. — Той толкова направи за теб.
— Съжалявам, Лулу, но в този случай имам по-добра преценка от теб. Този тип е и ще си остане задник!
— Което обаче не ти попречи да наследиш квартирата и кухнята му — каза Лулу. — Не ти ли е малко неудобно?
— Дълго мислих дали това е уместно от морална гледна точка. Но… да! Уместно е.
В петък сутринта ключалката беше сменена. Хазяйката беше малко учудена, но аз, разбира се, го направих за моя сметка и обясних, че това е свързано с фън шуй. Освен новата ключалка, си инсталирах и секретна брава. После отидох у родителите си.
Майка ми беше поръчала за мен костюм с панталон и настояваше да отида да го премеря.
— Но аз нали ти казах, че имам рокля — казах аз.
— Червена! — каза майка ми. — Не съм забравила. Сигурно е с тънки презрамки и толкова тясна, че гащите ти се очертават.
— Не. Роклята наистина е много елегантна.
— Този костюм също е много елегантен — каза майка ми. — Хана беше с абсолютно същия на шейсетгодишнината на Ан-Мари. Хайде, облечи го.
Въздъхнах и й направих това удоволствие. Костюмът беше бежов, придаваше ми блед тен на лицето и ми седеше като чувал.
— Не разбирам — каза майка ми. — Това е четирийсет и втори номер! Поизправи се малко.
— Аз нося трийсет и осми номер, мамо.
— Наистина ли? Хм, обикновено имам точно око, пък и ти си дебеланката в семейството. Е, няма нищо, те работят 24 часа в денонощието, ако сега веднага им се обадя, утре преди обяд ще имаш трийсет и осми номер.
— Мамо… — Телефонът ми звънна. Видях на дисплея, че е Оле. Отново.
— Не, без да ми възразяваш, за мен е много важно утре да изглеждаш прилично, тъй като именно теб ще гледат всички, можеш да си сигурна — каза майка ми. — Искам да можеш да се появиш там с високо вдигната глава. А и аз също! Предполагам, че не си забравила в какво неудобно положение ме постави, една майка, чиято дъщеря иска да се самоубие… Обади се най-сетне, дъще, това нещо издава ужасен шум.
— Ало?
— Здравей, красавице, исках само да те чуя как си — прозвуча гласът на Оле.
— Кой е? — попита майка ми.
— Добре съм, в момента съм у майка ми — казах аз.