— Разказа ли й вече за мен? — попита Оле.
— Оле, няма нищо за разказване — отвърнах.
— Приключвай вече! — каза майка ми. — Кажи, че после ще се обадиш. Сега имаме работа!
— Наистина го раздаваш много тежко — каза Оле. — Трябва ли да ти казвам колко жени тази седмица ми дадоха знак, че са готови час по-скоро да заемат мястото на Мия? С всички права и задължения?
— Мога да се обзаложа, че нито една от асистентките ти не е пропуснала тази възможност. Сигурно са много, а?
— Охо, ревност ли долавям? — попита Оле.
— Тези мобилни телефони са истинска напаст — каза майка ми. — Трябва да ги забранят със закон. Това, да си достъпен навсякъде и по всяко време, е направо кошмар. Пък и това писане на SOS-и. Дори Хабакук и Арсениус вече започнаха.
Въздъхнах.
— Оле, трябва да затварям, ще се видим в събота у Каролине и Берт. — Прибрах си телефона в чантата.
— Най-после! Имаш ли подходящи обувки? — попита майка ми. — Добре е да са семпли, черни, с малко токче. Косата ти като никога изглежда прилично, няма как да не го призная. Ако я поиздухаш малко със сешоара, ще стане съвсем добре. И ако някой те пита къде живееш сега, моля те, не споменавай, че живееш при ужасната Шарлоте, нали знаеш какво мислят всички за нея… Само като й видиш татуировката на ръката…
— Мамо! Никой нищо няма да си помисли, ако кажа, че съм отседнала временно при моята бременна омъжена приятелка и нейния съпруг.
— Ха, твърде малко познаваш хората — каза майка ми. — Не знаеш колко долни могат да бъдат фантазиите им. По непотвърдени слухове братовчедка ти Диана се разделила с борсовия посредник. Но, както казах, слуховете засега не са потвърдени. — Майка ми въздъхна. — По-добре бъди подготвена утре пак да си единствената без придружител. Радвам се, че поне Ригелу този път няма да дойде сама. Алекса се пука от завист, че Патрик е висшист, защото нейната Клаудия успя да докопа само някакъв си чиновник от средна класа. А като й казах колко печели един айти, направо пребледня.
— Кое е по-добре: айти или зъболекар? — попитах аз замислено.
— Глупав въпрос, естествено, че зъболекар — отвърна майка ми. — Така поне всеки ще знае за какво иде реч. Но те не са лъжица за всяка уста. Човек трябва да е реалист.
Не можах да се въздържа и пуснах юздите на въображението си. Представих си как пристигам в хотела с черното порше карера и как пристъпвам до Оле по червения килим. При вида на красивия мъж челюстите на моите лели и пралели увисват, а когато разбират, че на всичкото отгоре е и зъболекар, започват безпомощно да скърцат със зъби, а майка ми е толкова горда с мен, та чак забравя да ми се скара за червената рокля…
— И си оправи ноктите — каза майка ми. — Ти още ли си дъвчеш кожичките? Не знаеш ли, че не бива!
„Мамо, ще си дъвча където и каквото поискам и няма да нося този скучен костюм!“ — исках да кажа аз, гледайки майка си право в очите. Но просто не успях.
Вкъщи, у Чарли, от яд ми идеше да се изям.
— Трябва да успея поне веднъж да й се противопоставя — вайках се аз. — Но като застане така пред мен, губя ума и дума. Кой знае как ще се потя утре в това бежово нещо.
— Хей, къде изчезна малката ми революционерка? — попита Чарли. — Онази Гери, която изпрати прощалните писма, разбунили духовете? Онази Гери, която покори най-красивия зъболекар в града и го накара послушно да се моли за благоволението й? Онази Гери, която с гръм и трясък превзе бранша на романите за вампири? Онази Гери, която побърза да смени ключалката на новата си квартира!
— Имаш предвид онази Гери, която утре най-невъзмутимо ще се появи в червената си рокля на сребърната сватба на леля Алекса?
— Да, същата — каза Чарли. — Веднага я доведи и прати по дяволите тази тук, страхливата Гери. Вдигни глава! Глътни корем! Изпъчи гърди! Вдигни юмруци!
— Добре — казах аз, грабнах телефона и преди още майка ми да е казала и дума, обявих:
— Мамо, много ти благодаря за помощта, но смятам да облека червената рокля.
— Не се излагай, Ригелу — каза майка ми. — Утре сутринта ще докарат костюма с по-малък номер и ще ти го пратя по баща ти.
— Но аз…
— Това е подарък от мен, не, не е нужно да ми благодариш, нали съм ти майка. О, звънят ми на другата линия, сигурно е Евелин, беше се опитала зад гърба ми да си получи от баща ти наема за старата ти квартира. Такава алчна, граблива личност! Трябваше да обясня на баща ти за склонността към провинциалитет на моята набожна сестричка.