— Все едно, нищо не мога да ям заради тъпите шини — отвърна ми Хизола.
— О, горкичката. Колко време още ще ги носиш? — осведомих се аз.
— Четири месеца! — каза Хизола. — На миналия купон на класа беше полепнал спанак по тях, а аз не бях усетила. Оттогава всички ми викат спаначена пица. Никое момче не би целунало пица.
— О, не бих казала. Колкото повече растат, толкова по-голямо значение има за тях яденето — казах аз.
— Гери? — Хизола ме погледна с огромните си очи. — Мама каза, че като дете и ти си била грозна, вярно ли е?
— Не — казах аз. — Но майка ти определено беше грозна! Ушите й стърчаха толкова много, че чак се подаваха изпод накъдрената коса, която тя тогава много харесваше. И все си слагаше подплънки на раменете, с които изглеждаше като борец, преливащ от тестостерон.
— Мислиш ли, че и аз ще стана хубава, когато порасна? — попита Хизола.
— Аз мисля, че ти и сега си хубава, Сиси. А когато ти махнат шините, ще се почувстваш много по-добре. Обзалагам се, че момчетата най-накрая ще забележат колко си хубава. Все пак, много е важна и стойката. Раменете изпънати, брадичката леко вирната и винаги гледай хората право в очите. Главата високо, гърдите напред… виждаш ли, ей така като мен.
Блъснах се с чинията си в Лулу, която стоеше с братовчедката Диана пред три вида печено и задръстваше движението. Хизола се кискаше, докато аз припряно почиствах парчето моцарела от сакото на Лулу.
— Здрасти, Гери, изглеждаш фантастично — каза Диана.
— Това да не е заради директора на музея, с който си била ходила?
— Моля? — попита Лулу.
— Майка ми сподели с мен този слух със сълзи на очи — обясни Диана. — Или може би не е само слух?
— Напротив. Не познавам никакъв директор на музей.
Диана въздъхна.
— Нашият род е невероятен, постоянно си измислят нещо за някого и се бъркат в личния живот на хората. Ник и аз имахме ужасна връзка. Всяка нормална майка би се радвала, че най-после съм сложила край на всичко. Но моята си скубе косите. Борсов посредник, бе дете, никога повече няма да си хванеш такъв!
— Наистина се иска голяма смелост да се появиш на такова противно парти сам — рече Лулу.
— Лесно ти е да говориш, нали сега си с този… какво всъщност работеше той?
— IT — отговори Лулу. — Между другото, живеем заедно. Той е наистина страхотен. След малко ще те запозная с него.
— Не бързай — каза Диана. — Франциска каза, че по-скоро ще отсече едната си ръка, отколкото да се представи пред тази сган като необвързана, любопитна съм с кого ли ще се появи тук.
— Преди малко я видях с един хубав мъж — съобщи Лулу. — Мама каза, че бил ветеринарен лекар.
— И кога е сколасала да го омагьоса? — попита Диана. — Не, не, и това е просто слух. — Огледа се. — Но къде е тя? Днес изобщо не съм я виждала! Бяха ме сложили до братовчедката Клаудия и нейния финансист, а отсреща седяха всичките единайсет деца на братовчедката Мириам.
— Пет — поправи я Лулу.
— Четири — уточни Хизола.
— Не е ли все едно — каза Диана. — Мириам ги е научила да тиктакат като часовник. Всеки път щом ми каже: „Но, Диана, та ти вече си надхвърлила трийсетте, не чуваш ли как тиктака биологичният ти часовник?“, всичките й деца започват да викат тиктак-тиктак-тиктак, като крокодила от Питър Пан. О, ето я Франциска! Ей там, зад родителите ви!
— Патрик и аз седим до Фолкер и Хила, и децата им. Казахме две трапезни молитви, макар че бюфетът още не беше отворен. Всички са някак толкова странни. И знаете ли, че Хила пак е бременна? — попита Лулу.
— Предполагам, че този път ще го кръстят Бенедикт — рече Диана. — Не мога да повярвам! Онзи тип до Франциска!
— Ветеринарят ли?
— Не може да бъде! — извика Диана. — Какъв ти ветеринар! Този го познавам!
— Но къде са те? — Лулу и аз изпънахме шии.
Диана се разсмя.
— И то как го познавам само! Направо не може да бъде! Сестра ми си го е хванала този от интернет! Точно него!
— Къде? Къде? — викахме с Лулу възбудено. Все още не виждахме Франциска и новото й гадже.
— Ще умра от смях — продължи Диана. — Баш тоя ли намери! суперяк35 ли беше, или нещо подобно! Миналата година се запознах с него в сайт за запознанства. Да, не ме гледайте толкова шокирани, вие двете! Тъкмо преживявах един много, много лош период, а интернет е съвсем легитимен метод за запознанство с мъже. Не всички бяха толкова сбъркани като суперяк35.