— Трийсет и едно — казах тихо аз.
Тъкмо бях видяла братовчедка ми Франциска отзад в залата да разговаря с родителите ми. До тях стоеше Патрик.
— Какъв ти трийсет и едно — каза Диана. — Най-нормален размер — не повече от шестнайсет. Неговите трийсет и един сантиметра са само стръв, на която се хванах. Ще умра от смях, наистина! Какво съвпадение само. Първо му попадам аз, а сега и сестра ми!
Лулу беше бледа като мъртвец. Заяви:
— Мисля, че ще припадна.
— Съжалявам — казах аз.
— Ще ме извините ли? Ей сега ще отида да го поздравя — рече Диана. — По-точно, искам да видя лицето му!
— Може и да не те познае — казах аз след нея. — Паметта му не е особено услужлива.
— О, Боже! Мисля, че ще повърна — каза Лулу.
„Скъпа праплеменничке Гери,
Тъй като за съжаление няма да се видим на сребърната сватба на Алекса, защото планирам пътуване, бих искала да отговоря писмено на въпросите, които си ми задала в писмото си.
Най-напред: радвам се, че си решила да продължиш да живееш. Животът е едно голямо предизвикателство, детето ми, и проблемите не са нищо повече от възможност да разберем на какво сме способни. Покажи им, съкровище, че си млада и красива, изпълнена с фантазии — веднага бих се сменила с теб, ако можех.
Никога не се омъжих, защото мъжът, когото обичах, вече беше женен. За жена, която беше болна и ние в никакъв случай не искахме да я тревожим. Не исках друг мъж (макар че съм имала и други) — с него бяхме като Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн: двама души, които тайно се обичаха, но за чиято голяма любов никой не биваше да знае. А за разлика от тях двамата, ние дори не можехме да се снимаме във филми. Но аз никога не съжалих, че останах вярна на този мъж. Преди повече от двайсет години той почина, а неговата болна жена още е жива.
Намирам, че е много разумно от твоя страна да чакаш голямата любов — не позволявай на роднините да те заблудят с глупавото си паникьосване. Човек не трябва да се задоволява с посредственото, никога. Опитай се да извоюваш това, което обичаш, в противен случай ще си принудена да обичаш това, което ти се е паднало.
Твоите романи много ми харесаха, а жените от пенсионерския клуб също са впечатлени. Написала ли си и други? Ако да, всички много ще се радваме. Само че според мен е много жалко, дето са отпечатани на такава тънка, евтина хартия. Ето защо, помолих един приятел да набере всичко, дума по дума, да го разпечата на ръчно изработена хартия и да я подвърже. Приложено ти изпращам едно издание на “Детската медицинска сестра Ангела". В изящна червена сахтиянова кожа с позлатен обрез. Сигурна съм, че така изработени, твоите книги ще намерят и друга публика. Можеш да предложиш това на издателството си.
Въодушевена от четивото, аз самата започнах да пиша, като споделих някои от моите собствени преживявания. Ще ти бъда много благодарна, ако проявиш любезността да покажеш приложения ръкопис на твоя издател или издателка. Нарекла съм го „Забравените дни на Ривиерата“, но това, разбира се, е работно заглавие. Ако ръкописът им хареса, мога да изпратя още. Ако любовните сцени им се виждат твърде разкрепостени, могат, естествено, да ги съкратят.
А на теб, скъпо дете, ти желая оттук нататък прекрасен живот и никога не забравяй, че да изгубиш сърцето си, е най-хубавият начин да разбереш, че изобщо си го имал!
Твоя пралеля Хулда
P.S. Моля те, приеми този чек и си купи няколко красиви шапки или каквото там ти харесва. Може и да не съм права, но бих ти препоръчала да си купиш също кабриолет и/или куче. Двете неща значително улесняват първия контакт с представител от мъжки пол. В същото време и двете неща правят живота без мъж по-поносим."
18
Лулу не повърна. (Направи това по-късно, чак след като изпи една бутилка скоч.) В тоалетната тя наплиска лицето си с литри студена вода, но не заплака. Не пророни нито сълза.
— Наистина съжалявам, Лулу. Не исках да стане така.
— Ти не си виновна — каза Лулу. — Нали се опита да ме предупредиш.
— Знаеш ли, предполагам, че за Патрик тези суперяки времена отдавна са минало — опитах се да замажа положението аз, макар че последното нещо, което ми се искаше, беше да защитавам негодника. — Той сигурно се е променил. И наистина те обича.