IV. НОМАДИТЕ
1
Преминаването на зимата определено беше тягостно за Кал, но за Сузана тя криеше опасности много по-лоши от скуката и лошите сънища.
Опасностите започнаха от деня след нощта на Фугата, когато тя и братята Певерели едва се спасиха да не бъдат пленени от Шадуел. Животът й, и животът на Джерихо, с когото се събра отново на улицата зад имението на Шърман, оттогава бяха постоянно в опасност.
Бяха я предупредили за това в Дома на Капра, и за много други неща. Но от всичко, което научи, най-дълбоко впечатление й направи Бич Божи. Съветниците бяха пребледнели докато разказваха колко близо до унищожението са били Родовете. И въпреки че враговете, които сега бяха по петите им — Шадуел и Хобарт — бяха съвсем различни, тя направо вярваше, че те и Бич Божи са се пръкнали от една и съща отровна земя. Всички те, по свой собствен начин, бяха врагове на живота.
И бяха еднакво безмилостни. Беше изтощително да бягат крачка напред преди Търговеца и новия му съюзник. През онзи първи ден тя и Джерихо получиха няколко часа преднина, докато оставената от братята фалшива следа успешно заблуди преследвачите, но към обяд Хобарт отново ги надуши. Не й оставаше друг избор освен следобеда да напусне града с една кола, която купи на старо за да смени откраднатия полицейски автомобил. Знаеше, че да използва собствената си кола бе все едно да изпраща димни сигнали.
Едно нещо я изненада: нямаше никакъв знак от Непорочна, нито в деня на втъкаването, нито по-късно. Възможно ли бе Магьосницата и сестрите й да бяха решили да останат в килима — или дори да са се оказали там в капан против волята си? Може би тази надежда беше твърде пресилена. И все пак менструумът — който тя все по-успешно контролираше и използваше — нито веднъж не потръпна в потвърждение на присъствието на Непорочна.
През онези първи седмици Джерихо се държеше на почтително разстояние, може би неспокоен заради заниманията й с менструума. Той не можеше да й помогне в процеса на обучение — силата, която тя притежаваше, за него бе тайна — мъжът в него се боеше от нея. Но постепенно тя го убеди, че нито той, нито тя (ако можеха да се разглеждат поотделно) не му мислят и най-малкото зло, и той посвикна със силата й. Тя дори можа да му разкаже как за пръв път е получила достъп до менструума, и как той след това бе потекъл в Кал. Радваше се на възможността да говори за тези събития — твърде дълго бяха останали заключени в нея, разяждаха я отвътре. Той не можеше да даде отговор на въпросите й, но като че ли самият разказ успокои тревогите й. А колкото повече се успокояваше, толкова повече менструумът разкриваше възможностите си. Той й даваше сила, която през тези седмици се оказа безценна — умение да предвижда, което й разкриваше бъдещето в призрачни форми. Виждаше лицето на Хобарт пред стаята, в която се криеха, и знаеше че съвсем скоро той щеше да застане на същото място. Понякога виждаше и Шадуел, но най-вече Хобарт, с отчаян поглед, а тънките му устни изговаряха името й. Това, разбира се, беше сигнал, че трябва да продължат, независимо по кое време на деня или нощта. Събираха багажа си, килима, и тръгваха.
Тя имаше и други способности, и всички те произлизаха от менструума. Виждаше светлините които Джерихо й показа за пръв път на Лорд Стрийт след учудващо кратък период от време те престанаха да й правят впечатление, бяха просто допълнителна информация — като изражението на лицето или тона на гласа, която използваше за да разгадае характера на непознат човек. Сега притежаваше и друго умение, нещо средно между пророческите видения и ореолите — тоест, можеше да види последствията от природните процеси. Виждаше не само пъпката, но и цвета, в който щеше да се превърне през пролетта, а ако простреше погледа си малко по-нататък — плодовете, които щяха да се родят от него. Това възприемане на скритите възможности имаше няколко последствия. От една страна, тя престана да яде яйца. От друга, се усети да се бори с някакъв измамен фатализъм, който ако не му се бе съпротивлявала, щеше да я отведе сред море от неизбежности, в посока произволно избрана от бъдещето.
Джерихо с неговия безграничен ентусиазъм за живот и действия й помогна да се спаси от тези опасни води. Въпреки че цветът, и повяхването на цвета бяха неизбежни, Човеците и Виждащите можеха да избират преди да умрат: пътища, по които да минат, и пътища, които да пренебрегнат.
Един такъв избор бе дали да останат приятели или да бъдат любовници. Избраха да бъдат любовници, въпреки че то стана толкова естествено, че Сузана не би могла да посочи точно момента на решението. Никога не бяха говорили изрично за това, макар че може би то витаеше във въздуха около тях още от разговора в полето пред Дома на Капра. Просто изглеждаше правилно да потърсят един в друг тази утеха. Той беше изтънчен партньор в леглото, реагираше на малките промени в настроението, способен бе да се смее буйно в един момент и да бъде съвсем сериозен в следващия.