Освен това, за голямо нейно задоволство, той беше много надарен крадец. Въпреки превратностите на живота им докато бягаха, те се хранеха и пътуваха като царе, просто защото пръстите му бяха толкова леки. Не беше съвсем сигурна как постигаше такъв успех — дали използваше някаква малка магия за да отвлече вниманието на наблюдателя, или просто си беше роден крадец. Какъвто и да беше методът му, можеше да открадне всичко, голямо или малко, и не минаваше и ден без да опитат някакъв скъп деликатес или да задоволят новооткритата му страст към шампанското.
Това направи преследването им по-лесно и в други практични отношения, тъй като можеха да сменят колите когато пожелаеха, оставяйки след себе си следа от откраднати автомобили по пътя.
Пътят им не водеше в никаква определена посока, просто пътуваха накъдето ги водеше инстинкта им. Преднамереността, бе казал Джерихо, е най-лесният начин да ги хванат. Аз никога не възнамерявам да крада, обясни той един ден на Сузана докато пътуваха, не и докато не съм го направил, по този начин никой не знае какво съм си наумил, защото и аз не знам. Тази философия й хареса, допадаше на чувството й за хумор. Ако изобщо някога се върнеше в Лондон — при глината и пещта — щеше да провери дали тази идея има не само криминален, но и естетически смисъл. Може би единственият истински контрол беше да се откажеш от контрола? Какви ли гърнета би направила, ако се опита да не мисли за тях?
Обаче номерът не накара преследвачите им да се откажат, а само ги държеше на разстояние. И неведнъж разстоянието опасно се скъсяваше.
2
От два дни бяха в Нюкасъл, в малък хотел на Ръдиард Стрийт. Вече цяла седмица валеше непрекъснато, и те обсъждаха възможността да напуснат страната, да отидат някъде където има повече слънце. Тази възможност обаче бе свързана със сериозни проблеми. Джерихо нямаше паспорт и всеки опит да му извадят такъв би ги подложил на внимателно проучване; от друга страна, възможно беше Хобарт да е предупредил пристанищата и летищата за тях. И трето, дори и да можеха да пътуват, щеше да бъде по-трудно да пренасят килима. Почти сигурно трябваше да се разделят с него за известно време, а Сузана не искаше това.
Спорът продължаваше известно време докато ядяха пицата си и пиеха шампанско, а дъждът плющеше по прозореца.
В този момент в долната част на корема й започна онова треперене, което тя вече разпознаваше като предзнаменование. Погледна към вратата и за миг й призля, помисли си, че менструумът е закъснял с предупреждението — видя вратата отворена и там стоеше Хобарт, вперил поглед право в нея.
— Какво има? — попита Джерихо.
Думите му я накараха да осъзнае грешката си. Призракът който видя беше по-плътен от когато и да било, а това вероятно означаваше, че събитието което предшестваше, бе съвсем близо.
— Хобарт — отвърна тя. — И мисля, че нямаме много време.
Той направи болезнена гримаса, но не се усъмни в правотата й по този въпрос. Щом казва, че Хобарт е наблизо, значи е наблизо. Тя бе станала гадателка, вещица: четеше във въздуха и винаги откриваше само лоши новини.
Преместването бе сложно, заради килима. Навсякъде където спираха трябваше да убеждават собственика или управителя, че килимът трябва да бъде с тях в стаята. Когато напускаха трябваше да го пренасят обратно в съответната кола, която бяха задигнали този ден. Всичко това привличаше излишно вниманието. Друга алтернатива обаче нямаше. Никой не бе обещавал, че Раят ще бъде лек товар.
3
След по-малко от половин час Хобарт блъсна вратата на хотелския апартамент. Стаята още пазеше топлината от дъха на жената. Но тя и черньото й бяха изчезнали.
Пак! Колко пъти през последните месеци беше стоял сред боклуците останали след тях, беше дишал същия въздух, който и тя бе дишала, беше виждал очертанията на тялото й на леглото? Но винаги твърде късно. Винаги бяха пред него, измъкваха се, а за него оставаше само стаята с духовете им.
За него нямаше да има спокойна нощ, не, нито спокоен ден, докато не я хване и подчини. Залавянето й беше станала негова фикс-идея, и нейно наказание.
Знаеше съвсем добре, че в тази епоха на упадък, когато всяка перверзия си имаше свои апологети, в нейна защита щяха да се произнесат много слова. Затова я търсеше лично, само той с неколцина негови хора, за да може да й покаже истинското лице на Закона преди либералите да имат възможност да я защитят. Тя щеше да страда за онова, което бе причинила на неговите герои. Щеше да вика за милост, а той щеше да бъде силен и глух за молбите й.