В това си начинание той имаше съюзник, разбира се: Шадуел.
На никой от своите началници в полицията не се доверяваше толкова, колкото на този човек — бяха като сродни души. Това му даваше сили.
Странно беше, но и книгата му даваше сила, книгата с шифрите, която бе взел от нея. Беше накарал да я изследват най-внимателно, и хартията, и подвързията — всичко бе анализирано за някакъв скрит смисъл. Но нищо не беше открито. Оставаха само думите и картинките. Те също бяха проучени от експерти. Разказите очевидно бяха просто приказки. Илюстрациите, също както и текста, изглеждаха напълно невинни.
Но това не можеше да го заблуди. Книгата означаваше нещо повече от Имало едно време, в това той не се съмняваше и за миг. Когато най-после се добере до жената с огън ще изтръгне от нея смисъла, и никаква слабост на сърцето не би го спряла.
4
След измъкването на косъм от Нюкасъл станаха по-предпазливи. Вместо в големите градове, където имаше много полиция, започнаха да отсядат в по-малки населени места. Това, разбира се, си имаше недостатък. Пристигането на двама непознати, и килим с тях, предизвикваха любопитство и въпроси.
Но смяната на тактиката подейства. Никога не оставаха на едно място повече от тридесет и шест часа, местеха се произволно от град на град, от село на село, и следата зад тях започна да се губи. Дните без преследвачи нараснаха до седмици, седмиците станаха месеци, изглеждаше едва ли не, че се бяха отказали.
През това време мислите на Сузана често се връщаха към Кал. Толкова много неща се бяха случили от онзи ден край Мързи, когато той й се обясни в любов. Често се чудеше колко от онова което бе изпитал се дължи на някакво подсъзнателно знание за докосването на менструума, за вливането в него, и колко на любов, така както обикновено я разбираме. Понякога копнееше да вдигне телефона и да поговори с него, всъщност на няколко пъти се беше обадила. Но някаква параноя ли й попречи да говори, или пък — както й подсказваше инстинкта — нечие чуждо присъствие на линията, подслушващо обаждането? Четвъртият и петият път дори не се обади Кал, а някаква жена, която искаше да разбере кой се обажда, и тъй като Сузана мълчеше, заплаши че ще се обади в полицията. Тя повече не се обади, просто не си струваше да рискува.
Джерихо си имаше мнение по въпроса.
— Муни е Кукувица — рече той когато стана въпрос за Кал. — Трябва да го забравиш.
— Значи, ако си Кукувица нищо не струваш, така ли? Ами аз?
— Ти сега си една от нас. Ти си Виждаща.
— Има толкова много неща, които не знаеш за мене — възрази тя. — Години наред съм била просто обикновено момиче.
— Никога не си била обикновена.
— Напротив. Повярвай ми, такава си бях. И още съм. Тук. — Тя почука с пръст по челото си. — Понякога се събуждам и не мога да повярвам какво е станало… става… с мене. Като си помисля каква бях.
— Няма смисъл да гледаш назад — каза Джерихо. — Безполезно е да мислиш за това, какво би било.
— Ти вече не мислиш, така ли? Забелязах. Дори не говориш за Фугата.
— Защо да говоря — усмихна се Джерихо. — И така съм щастлив. С тебе. Може би утре ще бъде различно. Може би вчера е било различно, не помня. Но днес, сега, аз съм щастлив. Дори Царството започва да ми харесва.
Тя си спомни как се беше изгубил в тълпата на Лорд Стрийт, колко много се бе променил.
— Ами ако никога вече не видиш Фугата?
— Кой знае? — Той се замисли за момент. — По-добре да не мисля за това.
Това беше невероятна любовна история. Тя непрекъснато се учеше от силата вътре в себе си да гледа по нов начин. Той с всеки нов ден бе съблазняван от същия този свят, чиито тривиалности тя виждаше все по-ясно и по-ясно. С новия начин на възприемане, толкова различен от опростените неща които я бяха ръководили досега, тя ставаше все по-уверена, че килимът който носеха е последната надежда, докато той — а неговият дом бе във вътъка — изглеждаше все по-безразличен към съдбата му, живееше в момента и за момента, безчувствен за всякаква надежда или съжаление. Той все по-рядко говореше за безопасно място, където да оставят Фугата, и все по-често за нещо възбуждащо, което бе видял на улицата или по телевизията.
И въпреки че той беше с нея и й казваше, че винаги може да разчита на него, сега тя често чувстваше, че е сама.
5
Някъде зад нея Хобарт също беше сам, дори сред хората си, или с Шадуел, сам — сънуваше нея и аромата й, който оставаше като подигравка, и за жестокостите които щеше да й причини.