— Откъде ти дойде това на ума? — усмихна се той невинно. Не можеше да разбере развалината пред себе си, дали преструвката му бе подействала. — Имахме договор, Богиньо. Щяхме да ги превърнем в прах.
— И все още ли го искаш?
Той се поколеба, знаеше че една лъжа би изложила всичко на риск. Тя го познаваше добре — вероятно щеше да погледне в главата му, ако пожелаеше. Можеше да изгуби нещо повече от компанията й, ако усети измама в него. Но от друга страна, тя се бе променила, нали? Стоеше пред него като развалена стока. Красотата й, онази неуправляема сила с която винаги го владееше, вече я нямаше. Този път тя го моли, нищо че се преструва, че е обратното. Рискува и излъга.
— Искам онова, което винаги съм искал — каза той. — Твоите врагове са и мои врагове.
— Тогава ще ги смажем — рече тя. — Веднъж завинаги.
Някъде в лабиринта на лицето й проблесна светлина и човешкият прах в нишите около него затанцува във въздуха.
VI. КРЕХКАТА МАШИНА
1
Сутринта на втори февруари Кал намери Брендън мъртъв в леглото. Докторът каза, че е умрял час преди утрото, просто се е предал и се е измъкнал в съня си.
Мисловните му процеси бяха започнали да се влошават бързо около седмица преди Коледа. Някои дни наричаше Жералдин с името на жена си, а Кал считаше за свой брат. Прогнозата не беше добра, но никой не бе очаквал внезапната му смърт. Нямаше възможност за обяснения или нежни сбогувания. Един ден беше тук, на другия можеха само да го оплакват.
Колкото и да обичаше Брендън, Кал откри, че му е трудно да тъгува. Жералдин плака, Жералдин която винаги проявяваше необходимите чувства, когато съседите идваха да изкажат съболезнованията си. Кал можеше само да играе ролята на опечалено дете, но не изпитваше такова чувство. Чувстваше само неудобство.
Това чувство се засилваше с приближаването на кремацията. Беше все по-откъснат от себе си, наблюдаваше с невярващи очи липсата на емоции. Изведнъж сякаш се раздвои. Единият Кал открито тъжеше, занимаваше се с нещата около смъртта така, както приличието го изискваше, а другият — блестящ критик на първия, разкриващ блъфа на всяко клише и всеки празен жест. Този вторият беше с гласа на Лудия Муни: бич божи за лъжците и лицемерите. „Ти съвсем не си истински“, шепнеше поетът. „Погледни се! Какъв симулант!“
Това объркване доведе и до странични ефекти. Най-важният беше, че сънищата му отново се върнаха. Сънуваше съвсем ясно как се носи във въздуха, сънуваше дървета натежали от златни плодове, животни които говореха като хора, и хора които ревяха като зверове. Сънуваше и гълъбите, няколко пъти на нощ, и неведнъж се събуждаше уверен, че 33 и приятелката му са разговаряли с него на техния си птичи език, макар че не разбираше нищо от съветите им.
Тази идея оставаше в съзнанието му и през деня и въпреки че знаеше, че е смешно, започна да разпитва птиците докато ги хранеше всеки ден, питаше ги с думи и жестове да му кажат какво знаят. Те само му намигаха и дебелееха.
Денят на погребението дойде и отмина. От Тайнсайд дойдоха роднините на Ейлийн, а от Белфаст — тези на Брендън. Имаше уиски, и бира за братята на Брендън, сандвичи с шунка без коричка, а когато чашите и чиниите се изпразниха всички си отидоха вкъщи.
2
— Трябва да идем някъде на почивка — предложи Жералдин седмица след погребението. — Напоследък не спиш добре.
Той седеше до прозореца на дневната и гледаше градината.
— Трябва да свършим някои работи по къщата — отбеляза той. — Потиска ме.
— Винаги можем да я продадем — отвърна тя.
Това беше просто решение, нещо за което апатичният му ум не се беше сетил.
— Страшно добра идея — каза той. — Да намерим нещо без железопътна линия в градината.
Започнаха веднага да търсят друга къща, преди хубавото време да надуе цените. Жералдин се чувстваше в свои води, развеждаше го по имотите и го заливаше с безкраен поток от наблюдения и идеи. Намериха скромна къща с тераса в Уейвъртрий, която се хареса и на двамата, и направиха предложение, което беше прието. Но къщата на Чариът Стрийт се оказа трудна за продажба. Двама купувачи за малко да подпишат договор, но после се отказаха. Минаха няколко седмици и дори доброто настроение на Жералдин помръкна.
Къщата в Уейвъртрий беше продадена в началото на март и трябваше да започнат търсенето наново. Ентусиазмът им обаче беше доста намалял, и откриха че нищо не им харесва.
А в сънищата птиците продължаваха да говорят. Но той все така не можеше да изтълкува мъдростта им.