VII. ПРИКАЗКИ ОТ ПРИЗРАЧНИЯ ГРАД
1
Пет седмици след като прахът на Брендън беше разпръснат по Поляната на възпоминанията; Кал отвори вратата на един мъж с кисела червендалеста физиономия, оредяла коса сресана от ухо до ухо за да прикрие плешивото му теме, и угарка от голяма пура стисната между пръстите.
— Господин Муни? — попита той и продължи без да дочака потвърждение: — Не ме познавате. Казвам се Глук. — Премести пурата в лявата си ръка, грабна ръката на Кал и я разтърси силно. — Антъни Глук. — Лицето му беше смътно познато, Кал се мъчеше да си спомни откъде. — Мислех си — продължи Глук, — дали бих могъл да поговоря с вас?
— Аз гласувам за лейбъристите — рече Кал.
— Не правя предизборна агитация. Интересува ме къщата.
— О — лицето на Кал засия. — Тогава влезте — и той поведе Глук навътре към дневната. Мъжът веднага отиде до прозореца и надникна в градината.
— Аха! — рече той. — Значи това е.
— В момента е пълен хаос — обади се Кал с лек опит за извинение.
— Не сте пипали нищо? — попита Глук.
— Да не съм пипал?
— След събитията на Чариът Стрийт.
— Наистина ли искате да купите къщата? — попита Кал.
— Да я купя? О, не, съжалявам. Дори не разбрах, че се продава.
— Казахте, че се интересувате…
— Точно така. Но не за да я купя. Интересува ме това място, защото то е било в центъра на събитията през миналия август. Прав ли съм?
Кал си спомняше само отчасти събитията от онзи ден. Определено помнеше вихрушката, която нанесе толкова щети на Чариът Стрийт. Спомняше си съвсем ясно и разговора с Хобарт, и как той му попречи да се срещне със Сузана. Но имаше още много неща — Развратника, смъртта на Лилия, всъщност всичко което произлизаше от Фугата — които разумът му беше скрил.
Ентусиазмът на Глук обаче го заинтригува.
— Това не е било природно явление — каза той. — Както и да го описвате. Било е идеален пример за това, което ние от бизнеса наричаме анормално явление.
— Бизнеса?
— Знаете ли как някои хора наричат Ливърпул тези дни?
— Не.
— Призрачния град.
— Призрачния град?
— И имат основание, повярвайте ми.
— Какво искахте да кажете с това от бизнеса?
— Всъщност е много просто. Аз документирам явления, които не се поддават на обяснение; събития, които не се възприемат от научните кръгове, и затова хората предпочитат да не ги виждат. Анормални явления.
— Този град винаги си е бил ветровит — изтъкна Кал.
— Повярвайте ми — продължи Глук, — това, което се е случило тук миналото лято е било нещо повече от силен вятър. От другата страна на реката има една къща, която за една нощ е била превърната в развалини. Имало е масови халюцинации посред бял ден. Имало е светлини в небето — ярки светлини — забелязани от стотици хора. И всичко това, наред с много други неща, са се случили в околностите на този град, в разстояние на два или три дни. На съвпадение ли ви прилича?
— Не. Ако сте сигурен, че всичко…
— Че всичко това е станало? О, станало е, господин Муни. Събирам такива материали от повече от двадесет години, събирам ги и ги свързвам, а в такива явления има неща, които се повтарят.
— Значи не се случват само тук?
— Боже Господи, не. Получавам съобщения от цяла Европа. След известно време от тях започва да се оформя някаква картина.
Докато Глук говореше, Кал си спомни къде го беше виждал. Говореше по някаква телевизионна програма — ако си спомняше точно — относно мълчанието на правителствата по повод посещения на извънземни посланици.
— Това, което е станало на Чариът Стрийт — продължаваше той, — и в целия този град, е част от закономерност съвсем очевидна за хората, изучаващи тези неща.
— И какво означава тя?
— Тя означава, че сме наблюдавани, господин Муни. Наблюдавани съвсем внимателно по цял ден.
— От кого?
— От същества от друг свят, с технология далеч по-съвършена от нашата. Виждал съм само фрагменти от техни предмети, забравени от небрежни пътешественици. Но те са достатъчни, за да докажат, че за тях ние не сме нещо повече от домашни животни.
— Наистина ли?
— Този поглед ми е познат, господин Муни — рече Глук без раздразнение. — Присмивате ми се. Но съм виждал доказателствата със собствените си очи. Особено през миналата година. Или стават по-небрежни, или вече нямат нищо против да знаем за тях.
— И какво означава това?
— Това означава, че плановете им за нас навлизат в някаква крайна фаза. Че са поставили инсталациите си на нашата планета, и че ще бъдем победени преди да успеем да се съпротивляваме.
— Искате да кажете, че ще ни завладеят?
— Можете да се подиг…