— Добре съм — рече тя.
Не беше заключила вратата и той я отвори. Беше облечен само с дългата долна риза, с която спеше винаги. Като видя мъката й лицето му посърна.
— Защо си толкова тъжна?
— Всичко е толкова лошо — това бяха единствените думи, с които можа да изрази объркването си.
Погледът на Джерихо забеляза остатъците от менструума, които се движеха по пода между двамата, светлината им изгасваше като се отдалечаваха от нея. Той остана на почтително разстояние.
— Ще ида на мястото на срещата с Нимрод — каза той. — А ти ще останеш при Килима. Става ли?
— Ами ако го поискат?
— Тогава ще трябва да решим. Но първо ще видим този Пророк. Може да се окаже шарлатанин. — Замълча, не гледаше нея, а празния под между тях. — Много от нас са такива — продължи той след малко, — например, аз.
Тя го погледна внимателно, застанал на прага. Сега разбра, че не остатъците от менструума го спираха. Изрече името му, съвсем тихо.
— Не и ти — каза тя.
— О, да — отвърна той.
Мълчанието отново надвисна над тях.
После той промълви:
— Съжалявам, лейди.
— Няма за какво да съжаляваш.
— Разочаровах те. Толкова много исках да бъде с тебе, а виж как те разочаровах.
Тя стана и отиде при него. Мъката му беше толкова тежка, че не можеше да вдигне поглед. Хвана ръката му и я стисна.
— Не бих оцеляла през тези месеци без тебе — каза тя. — Ти беше най-скъпият ми приятел.
— Приятел — рече той, а гласът му заглъхна. — Никога не съм искал да бъда твой приятел.
Усети как ръката му потрепери в нейната, и това я върна към приключението на Лорд Стрийт, когато го бе прегърнала в тълпата, беше споделила неговите видения и ужас. След това бяха споделили и леглото си, и това им бе донесло удоволствие, но нищо повече. Беше твърде заета със зверовете по петите им, за да може да мисли за нещо друго, беше твърде близо и същевременно твърде далеч от него, за да види как страда. Сега го виждаше, и това я плашеше.
— Обичам те, лейди — промърмори той, и почти преглътна думите преди да ги изрече. После измъкна ръката си от нейната и се отдръпна. Тя тръгна след него. Стаята беше тъмна, но имаше достатъчно светлина за да види измъченото му лице, треперещите ръце.
— Аз не бях разбрала — рече тя и протегна ръка да докосне лицето му.
От първата нощ, когато се срещнаха, не бе помисляла за това, че той не е човек — копнежът му по тривиалностите на Царството бе прикрил този факт още повече. Сега тя си го спомни. Виждаше пред себе си друг вид живо същество, друга история. Тази мисъл накара сърцето й да забие по-силно. Той усети — или видя — възбудата в нея, и предишното му колебание се изпари. Пристъпи напред и плъзна език по устните й. Тя отвори уста да усети вкуса му и го прегърна. Тайнството отвърна на прегръдката.
Предишните им сношения бяха приятни, но с нищо незабележителни. Сега — сякаш освободен от признанието за любовта си — той я поведе по нов път, разсъблече я почти ритуално, целуваше я непрестанно и между целувките прошепваше думи на някакъв език, който бе знаел, но тя не разбираше, и въпреки това той говореше с такова умение, че без да схваща нищо, тя разбра. Той говореше за любовта си: еротични стихове и обещания, думи които приемаха формата на желанието му.
Фалосът му беше дума, семето — дума, влагалището й, в което той изля думите си — десетки думи или повече.
Тя затвори очи и усети как този рецитал я поглъща. Отвърна му по свой начин, с въздишки и безмислици, които намираха своето място във вълнението на магията. Когато отново отвори очи видя, че словата бяха възпламенили и въздуха около тях, думите и чувствата, които те предаваха изписваха лексикон от светлина галещ голотата им.
Сякаш стаята изведнъж се бе изпълнила с фенери от дим и хартия. Те се люлееха от топлината на своите създатели, а светлинките им вдъхваха изящен живот във всяко кътче. Тя видя как ситно накъдрените косми останали от главата му върху възглавницата изписват своя собствена азбука, видя възхвалата на простия вътък на чаршафа, видя навсякъде изящни сношения на форми: сливането на стените с пространството между тях, страстта на пердетата и прозорците, на стола и дрехата върху него, и обувките под тях.
Но видя най-вече него, а той беше чудо.
Улови мигновеното трепване на ириса когато погледът му се отмести от тъмнината в косата й към възглавницата върху която беше разстлана, видя пулса на сърцето в извивката на устните и врата му. Кожата на гърдите му беше почти свръхестествено гладка, но под нея се чувстваха силните мускули, ръцете му бяха жилести и не биха допуснали дори за миг да се отделят от нея — прегръщаха я така здраво, както и тя него. Властта му не демонстрираше някакво мъжко превъзходство, а само настойчивост, на която тя отвръщаше със същото.