— Чуйте ме — призова ги той. — Ако искате да ви поведа…
— Да! — изреваха петстотин гърла.
— Щом искате това трябва да ви предупредя, че няма да е лесно. Ще трябва да се откажем от нежността. Ще трябва да сме твърди като камък. Ще се пролее кръв.
Предупреждението му не разколеба тълпата ни най-малко. Само засили още повече ентусиазма й.
— Трябва да бъдем коварни — рече Пророкът, — коварни като онези, които заговорничат против нас.
Сега вече тълпата беше готова да избухне, и Джерихо заедно с нея.
— Фугата ни зове у дома!
— У дома! У дома!
— И никой не може да й откаже. Трябва да вървим!
Вратата зад платформата се беше поотворила, може би за да могат хората от антуража на Пророка да чуят речта. Някакво движение там привлече вниманието на Джерихо. Някой стоеше на прага и тъмното лице му се струваше познато… Ще идем заедно във Фугата — говореше Пророкът, а гласът му вече не беше немощен и колеблив.
Джерихо гледаше покрай него, опитваше се да различи човека на вратата на фона на тъмнината, която го скриваше.
— Ще си върнем Фугата от нашите врагове в името на Капра.
Човекът, когото Джерихо наблюдаваше, направи крачка и за миг един бегъл лъч светлина попадна върху него. Стомахът на Джерихо се сви при мисълта за името на мъжа, когото видя. Той се усмихваше, но в тази усмивка нямаше радост, защото това лице не познаваше радост. Нито любов, нито милост…
— Викайте, Виждащи! Викайте!
Това беше Хобарт.
— Накарайте ги да ни чуят в съня си. Да ни чуят и да се боят от нашия съд!
Нямаше никакво съмнение. Времето което бе прекарал в компанията на Инспектора се беше запечатало в паметта на Джерихо завинаги. Наистина беше Хобарт.
Гласът на Пророка се усилваше с всяка нова сричка. Дори лицето му изглеждаше някак си изменено. Престорената доброта беше изчезнала — сега то изразяваше само справедлив гняв.
— Разнесете словото — говореше той. — Изгнаниците се завръщат!
Джерихо гледаше на представлението с нови очи, но продължаваше да си дава вид на ентусиазиран, докато главата му бучеше от множество въпроси.
Най-важният от тях: кой беше този човек, който бунтуваше Виждащите с обещания за Избавление? Отшелник, както го бе описал Нимрод, някой невинен, използван от Хобарт за неговите си цели? В най-добрия случай можеше да се надява, че е така. В най-лошия, той и Хобарт бяха заговорници — конспирация на Виждащи и Човеци, създадена най-вероятно само с една цел — да завладеят и да унищожат Фугата.
Гласовете около него бяха оглушителни, но Джерихо вече не се носеше по вълните на този прилив, а се давеше в него. Тези хора бяха пушечно месо, подмамени от Хобарт. Повдигаше му се от тази мисъл.
— Бъдете готови — говореше Пророкът на множеството. — Бъдете готови. Часът наближава.
Щом изрече това обещание светлините над платформата изгаснаха. Когато отново светнаха малко по-късно гласът на Капра си беше отишъл, а след него останаха само празния стол и тълпа готова да го последва навсякъде.
От залата се носеха викове да продължи да говори, но вратата в дъното на сцената беше затворена и не се отвори отново. Като разбраха, че няма да могат да убедят своя водач да се появи пак, хората постепенно започнаха да се разотиват.
— Нали ти казвах? — каза Нимрод. Той вонеше на пот, както и всички останали. — Нали ти казвах?
— Да, каза ми.
Нимрод хвана ръката на Джерихо.
— Ела сега с мен — рече той с бляскав поглед. — Ще идем при Пророка. Ще му кажем къде е килима.
— Сега?
— Защо не? Защо да даваме на враговете си още време да се подготвят?
Джерихо предполагаше, че може да се очаква такъв разговор. Беше си приготвил извинение.
— Сузана трябва да бъде убедена, че това е разумно — каза той. — Аз мога да го направя най-добре. Тя ми вярва.
— Ще дойда с тебе.
— Не, трябва да съм сам.
Нимрод го гледаше внимателно, може би подозираше нещо.
— Някога се грижех за тебе — напомни му Джерихо, — когато беше невръстно бебе. — Това беше главният му коз. — Помниш ли?
— Какви времена — не можа да сдържи усмивката си Нимрод.
— Ще трябва да ми се довериш, както ми се довери и тогава — продължи Джерихо. Не му допадаше много да лъже така, но сега не беше време за етични любезности. — Нека да ида при Сузана и заедно ще донесем килима тук. После и тримата можем да отидем при Пророка.
— Добре — отвърна Нимрод. — Предполагам, че това е разумно.