Тръгнаха заедно към вратата. Тълпата от поклонници вече се пръскаше в нощта. Джерихо се сбогува с Нимрод, обещавайки да се върне, и си тръгна. Когато измина достатъчно разстояние за да се скрие в мрака направи широка дъга около сградата и се запъти обратно към нея.
IV. ТАКА УМИРАТ ДОБРИТЕ МЪЖЕ
Докато наблюдаваше задната част на леярната заваля, но след двадесетина минути търпението му беше възнаградено. Някаква врата се отвори и се появиха двама от Елитната Гвардия на Пророка. Бяха толкова нетърпеливи да стигнат до колата си — зад сградата бяха паркирани няколко — че оставиха вратата след себе си леко открехната. Джерихо постоя под прикритието на капещите храсти докато тръгнаха, после притича да вратата и влезе.
Озова се в мръсен коридор с неизмазани тухлени стени, от който се разклоняваше на няколко по-малки. В дъното светеше лампа, останалата част беше потънала в мрак.
Като се отдалечи от външната врата и шума на дъжда долови гласове. Последва ги и докато се отдалечаваше от лампата коридорът ставаше все по-тъмен. Долавяше откъслечни думи.
— …миризмата им… — каза някой. После се чу смях. Джерихо използва прикритието на шума и забърза към гласовете. Сега напрегнатият му поглед видя друга светлина, макар и слаба.
— Правят те на глупак — обади се втори глас.
— Казвам ви, близо сме — отвърна Хобарт. — Ще я пипна.
— Жената е без значение… — възрази другият. Гласът беше може би на Пророка, но тембърът беше променен. — …Аз искам килима. Всички армии по света могат да вървят на майната си, ако няма какво да завладеем.
Думите и изразите не бяха така внимателно подбрани както на платформата: този път нямаше нежелание да се поведе армията, нито фалшива скромност. Джерихо се притисна по-близо до вратата откъдето се чуваха гласовете.
— Би ли махнал тази мръсотия от мене? — обади се Пророка. — Задушава ме.
Веднага след това разговорът от другата страна изведнъж секна. Джерихо затаи дъх, страхуваше се да не изпусне нещо казано шепнешком. Но не чу нищо.
После отново заговори Пророка.
— Не бива да имаме тайни… — каза той очевидно без никаква връзка. — Да видиш, значи да повярваш, нали така казват!
В този миг вратата рязко се отвори. Джерихо нямаше никаква възможност да се дръпне — залитна напред в стаята. Хобарт го сграбчи веднага и изви ръката му назад докато костите му изпукаха, като същевременно стисна главата му така, че не можеше да помръдне.
— Прав беше — каза Пророка. Стоеше съвсем гол в средата на стаята, с разкрачени крака и разперени ръце, а от него капеше пот. Една гола крушка осветяваше безмилостно бледата му плът, от която се вдигаше пара.
— Аз ги надушвам — обади се един глас, който Джерихо разпозна и пред очите му застана Магьосницата Непорочна. Въпреки положението му, ужасно осакатеното й лице предизвика у него задоволство. Съществото беше наранено. Това бе повод да се радва.
— Откога слушаш? — попита Пророка. — Чу ли нещо интересно? Кажи.
Джерихо погледна към него. Трима от Елита работеха по тялото му, изтриваха го с кърпи. Премахваха не само потта — части от плътта, по врата и раменете, по ръцете — също капеха от тялото му. Това беше задушаващата мръсотия, от която Джерихо го чу да се оплаква — измъкваше се от кожата на Пророка. Въздухът беше пропит с вонята на отровни заклинания: черната магия на Магьосницата.
— Отговори на човека — подкани го Хобарт и така изви ръката на Джерихо, че едва не я счупи.
— Нищо не чух — изрече с мъка той.
Потящият се мъж грабна един пешкир от ръцете на помощниците си.
— Господи — рече той докато търкаше лицето си. — Това нещо е цяло изтезание.
Изпод пешкира парчета плът паднаха със съскане на пода. Той го захвърли при тях и вдигна поглед към Джерихо. Тук-там по лицето му висяха останки от илюзията, но актьорът под тях можеше да се разпознае — Търговецът Шадуел, гол както майка го беше родила. Той смъкна и бялата перука, хвърли и нея на пода, после щракна с пръсти. В ръката му поставиха запалена цигара. Дръпна силно от нея и изтри с опакото на ръката си бучка ектоплазма под окото си.
— Беше ли на събирането?
— Разбира се, че е бил — отсече Непорочна, но един рязък поглед на Шадуел я накара да млъкне. Той подръпна с преднамерен жест кожата на члена си.
— Добър ли бях? Ами да, разбира се, че бях.
Наведе се над лъскавия корем и погледна надолу към половите си органи.
— Кой си ти бе, скапаняк? — попита той.
Джерихо стисна устни и не отговори.
— Зададох ти въпрос — рече Шадуел. Постави цигарата в устата си и разпери ръце, за да могат асистентите да довършат тоалета му. Те продължиха да бършат остатъците от ектоплазма от лицето и тялото, после започнаха до го пудрят.