Сънливостта отново я надви неизвестно за колко време.
После я събуди студен въздух. Шофьорът беше отворил прозорецът и въздухът накара кожата на ръцете й да настръхне. Тя седна и си пое дълбоко въздух, остави студа силом да я разсъни. Районът през който пътуваха беше планински. Предположи, че това са Шотландските планини — къде другаде би могло да има заснежени върхове в средата на пролетта? Поеха встрани по някакъв каменист път и това ги накара да намалят значително скоростта. Пътят се издигаше и извиваше. Двигателят на камионетката отзад зарева, но докато стигнат върха на хълма пътят ставаше все по-неравен и стръмен.
— Ето — каза Хобарт на шофьора. — Намерихме го! Ето там!
Сузана надникна през прозореца. Нямаше нито луна, нито звезди, които да осветят пейзажа, но навсякъде наоколо се виждаха черните грамади на планините, а някъде далече долу горяха светлини.
Конвоят продължи по билото половин миля, после започна бавно да се спуска към долината.
Светлините които беше видяла, бяха фарове на коли паркирани в широк кръг, така че образуваха нещо като арена. Очевидно очакваха пристигането на конвоя на Хобарт — когато стигнаха на петдесетина метра от кръга видя силуети, които идваха да ги посрещнат.
Колата спря.
— Къде сме? — с мъка попита тя.
— Край на пътуването — само това отвърна Хобарт. После се обърна към шофьора: — Доведи я.
Краката й сякаш бяха от гума, трябваше да се подпре на колата за малко преди да успее да ги убеди да се подчиняват. После шофьорът я хвана здраво и я поведе към арената. Чак сега тя разбра мащаба на събирането. В кръга имаше няколко десетки коли, а в мрака отзад още много. Шофьорите и пътниците бяха стотици, но не Човеци, а Виждащи. Сред тях имаше тела и цветове, които биха ги поставили извън закона в Царството.
Тя огледа лицата, търсеше познати, и по-конкретно един. Но Джерихо не беше сред тях.
После Хобарт пристъпи в кръга от светлина и в този момент от сенките в другия край на арената излезе един силует, който Сузана предположи, че е Пророка. Появата му беше посрещната с тих шепот от Виждащите. Някои се блъскаха напред, за да видят по-добре своя Спасител, други паднаха на колене.
Наистина е внушителен, призна си Сузана.
Дълбоките му очи бяха насочени към Хобарт и лека усмивка на одобрение се появи на устните му щом Инспекторът сведе глава пред своя господар. Значи това беше. Хобарт служеше на Пророка, но този факт едва ли покриваше последния със слава. Размениха няколко думи, дъхът им се виждаше в студения въздух. После Пророкът постави ръката си с ръкавицата на рамото на Хобарт и се обърна да обяви пред множеството завръщането на Втъкания свят. Въздухът изведнъж се изпълни с викове.
Хобарт се обърна към камионетката и направи знак. От сянката й излязоха двама от отряда на Хобарт, понесли килима. Влязоха в кръга от светлина и по нареждане на Хобарт го поставиха в краката на Пророка. Присъствието на спящата им родина предизвика пълно мълчание сред тълпата, а когато Пророкът проговори, не беше необходимо да повишава глас.
— Ето — каза той, почти небрежно. — Нали обещах?
… и при тези думи блъсна с пета килима. Той се разгърна пред него. Настъпи пълна тишина. Всички погледи бяха вперени в шарките — повече от двеста умове мислеха едно и също…
Сезам отвори се…
… призивът на всички нетърпеливи гости, застанали пред затворените врати, искащи да влязат.
Отвори се, покажи се…
Дали този колективен акт на волята започна разтъкаването, или пък Пророкът беше замислил механизма предварително, това Сузана не можеше да знае. Достатъчно беше, че то започна. Не от центъра на килима, както в къщата на Шърман, а от ръбовете.
Последното разтъкаване беше по-скоро случайно, отколкото замислено, необуздано изригване на нишки и цветове, при което Фугата се оживя внезапно и хаотично. Този път очевидно в процеса действаше някаква система — възлите дешифрираха мотивите си в предварително установена последователност. Танцът на нишките беше не по-малко сложен от преди, но в зрелището имаше съвършено изящество, нишките описваха изключително елегантни движения докато изпълваха въздуха и оставяха след себе си живот. Формите се обличаха в плът и пера, камъните се движеха като поток, дърветата хукваха към местата си за да пуснат корени.