Разбира се, Сузана беше виждала това великолепие преди и в известна степен беше подготвена за него, но за Виждащите, а още повече за Хобарт и неговите грубияни, гледката пораждаше страх и благоговение.
Пазачът й съвсем забрави задълженията си и стоеше като дете, което за пръв път вижда фойерверк, без да знае дали да бяга или да остане. Тя използва възможността и се измъкна от опеката му, далеч от светлината, която би я издала. Погледна назад само колкото да види Пророка, застанал сред разтъкаващия се свят — косата се надигаше като бял огън от главата му, а Фугата оживяваше около него.
Трудно й беше да отвърне поглед, но се затича колкото я държаха краката към мрака на склоновете. Измина двадесет, тридесет, четиридесет метра от кръга. Никой не я последва.
Едно особено ярко разцъфване зад гърба й освети терена пред нея като падаща звезда. Земята беше груба, необработена, само на места стърчаха скали. Долината беше избрана най-вероятно заради своята отдалеченост — тук Фугата можеше да бъде събудена без да я смущават Човеците. Колко дълго щеше да остане скрито това чудо, предвид наближаващото лято, беше спорен въпрос, но може би имаха планове за някаква магия, която да отклони вниманието на любопитните.
Земята пред нея отново бе осветена и за миг тя видя някаква фигура пред себе си. Стоеше там и изчезна толкова бързо, че тя не можа да повярва на очите си.
Но само след крачка усети по бузите си хлад, който не беше от естествен вятър. Тя се досети за източника му в мига, в който я докосна, но нямаше време да се върне или да се подготви — мракът се разтвори и господарката му застана на пътя й.
Х. НЕЩАСТИЯ
1
Лицето беше обезобразено до неузнаваемост, но гласът, по-студен от студа който излъчваше тялото й, беше безспорно гласът на Непорочна. Освен това не беше сама: сестрите й бяха с нея — по-черни от мрака.
— Защо тичаш? — попита Магьосницата. — Няма къде да избягаш.
Сузана спря. Нямаше как да мине покрай трите.
— Обърни се — каза Непорочна. Още едно проблясване от Килима безмилостно освети раната на лицето й. — Виждаш ли къде е застанал Шадуел? Там след малко ще бъде Фугата.
— Шадуел?
— Техният любим Пророк — беше отговорът. — Под тази външност на светец, която аз му дадох, бие сърце на Търговец.
Значи Шадуел беше Пророка. Каква абсолютна ирония — продавачът на енциклопедии беше стигнал дотам да продава надежда.
— Това беше негова идея — продължи Магьосницата, — да им даде Месия. Сега си имат справедлив кръстоносен поход, както го нарича Хобарт. Ще си поискат обетованата земя. И ще я унищожат междувременно.
— Няма да се хванат.
— Вече се хванаха, сестро. По-лесно е да започнеш свещена война, отколкото да пуснеш слух сред твоите или сред моите хора. Те вярват на всяка свещена дума, която им каже, като че ли от това зависи живота им. Което в известен смисъл е така. Срещу тях са заговорничели, мамили са ги — и те са готови да разкъсат Фугата на парчета за да пипнат онези, които са отговорни за това. Не е ли идеално? Фугата ще умре от ръцете на онези, които са дошли да я спасят.
— И това ли иска Шадуел?
— Той е мъж: иска да го обожават. — Тя погледна през рамото на Сузана към разтъкаването и Шадуел, който още стоеше сред него. — Това и получи. Значи е щастлив.
— Жалък е — рече Сузана. — Знаеш това не по-зле от мене. И все пак си му дала сила. Твоята сила. Нашата сила.
— За да постигна своите цели, сестро.
— Дала си му сакото.
— Да, то беше мое творение. Въпреки че понякога съм съжалявала за този подарък.
Разкъсаните мускули на лицето на Непорочна не можеха да прикриват чувствата й като преди. Докато говореше не успя да скрие мъката си.
— Трябваше да си го вземеш обратно — рече Сузана.
— Подарък с магия не се заема — отвърна Непорочна, — той само се дава, и то за вечни времена. Баба ти на нищо ли не те е научила? Време е да се научиш, сестро. Аз ще ти давам уроци.
— И какво ще получиш в замяна?
— Това ще отвлече мислите ми от подаръка, който Ромо ми направи. — Тя докосна лицето си. — И от вонята на мъжете. — Обезобразеното й лице потъмня. — Те ще унищожат заради силата ти. Мъже като Хобарт.
— Някога исках да го убия — Сузана си спомни омразата, която бе почувствала.
— Той го знае. Затова те сънува. Как погубва девицата. — Тя избухна в смях. — Всички те са луди, сестро.
— Не всички — възрази Сузана.
— Какво трябва да направя, за да те убедя? — попита Магьосницата. — Да те накарам да разбереш, че ще бъдеш предадена. Че вече си предадена.